Кое е паническа атака, а кое – обикновен стрес и как да ги различим?

Паническите атаки са нещо като „мода” и всеки втори, когато му причернее пред очите, завие му се цвят, получи ускорено сърцебиене или стане свидетел на нещо по-особено се обявява за тяхна жертви. Всъщност, обясняват психолозите, това са нормални реакции на стреса от средата около нас, на недобро хранене, на жега или други фактори, а не са панически атаки. И дават да се разбере как да отичаваме едното от другото и какъв е психологическият лайфхак да противодействаме на паниката изобщо?

Психолозите разделят паниката на ТЕХНОгенна – от външния свят, и ПСИХОгенна – родена от нас самите, в собствените ни глави. Втората се обяснява с противопоставянето, волно или неволно, на личността срещу контекста/света наоколо. Обясняват това с ПРОТИВОРЕЧИЕ НА ВЪТРЕШНАТА ИСТИНА С МОРАЛА/ПРАВИЛАТА НА ОБЩЕСТВОТО.

Паническите атаки – истинските – са среща със смъртта – човек може да ги преживее до няколко пъти, а понякога и една може да отнеме живота му. Те могат да се изразят в сърдечен пристъп или друго екстремно състояние на едновременен отказ на физиката и психиката да приемат сблъсък с действителността.

Естествена е паниката, когато попаднем в някаква екстремна ситуация като например природни бедствия, аварии и катастрофи, които лично ни засягат. Или някаква особено драматична и при това внезапна загуба – на човек, на голямо количество пари и т.н.

Тези истински панически атаки може да напомнят външно на състояния, в които изпадат някои хора, които страдат от хроническа тревожност. Те често си внушават, че състоянието им е по-лошо, отколкото е в действителност и се оправдават пред себе си и другите, като си въобразяват панически атаки.

Това е проблем и за хората с неврози, свързани с онова, което експертите наричат „дис-адаптация”. Понякога те страдат от „вегетативна дисфункция”, но тя не е естествена, а е самоналожена, самоповикана и самоконтролируема, каквото и да твърдят.

Понякога, например при рязко падане на кръвната захар, при по-голямо от приемливото за организма стоене на слънце – актуално за момента, при следствие от зависимости, които карат хората да изпадат в екстремни състояния, също е възможно реакцията на мозъка и организма да бъде на блокаж, а ние или някой близък – експерти с „дипломи” от интернет, да го обявим за паническа атака.

Това е характерно за общества като нашето и за хора в големите градове, изложени на повече стрес, шум и електронни излъчвания от нормалното. Мнозина прибягват като лек срещу подобни неприятни състояния към предписани или не успокоителни. Което, ако се превърне в навик, води до пристрастяване. Тоест, чрез зависимост се опитваме да лекуваме зависимост. Този проблем е особено силен в САЩ, но в ЕС и у нас също започва да се превръща в социално значимо заболяване. Вид мания. И влизане във веригата на приминаването от психологически проблем и заболяване към физическо заболяване, изразено в негативен ефект въру множество системи на организма.

Много е важно също да се каже, че ПАНИКАТА СЕ НАТРУПВА – ПОНЯКОГА ПРЕЖИВЯВАМЕ НЕЩО В ЕДИН МОМЕНТ, ТО СЕ РАЗВИВА С МЕСЕЦИ И НИ УДРЯ В МОМЕНТ, КОГАТО СМЯТАМЕ, ЧЕ СМЕ СЕ УСПОКОИЛИ – ЧЕСТО СТАВА ТОЧНО ПРЕЗ АВГУСТ – ПО ВРЕМЕ ИЛИ СЛЕД ПОЧИВКА, ИЛИ ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ, КОГАТО ОТНОВО УСКОРЯВАМЕ РИТЪМА СЛЕД ЛЯТОТО.

Психогенната паника НЕ е родена на определена дата, а с развитието на онова, което ни притеснява, достига определен и отложен пик. Търсили, но ненамерили решение, ние ИЗБИРАМЕ БОЛЕСТТА – КАКТО ЧЕСТО СМЕ ПИСАЛИ – ХОРАТА ОБИЧАТ ОТРИЦАТЕЛНИТЕ ЕМОЦИИ, НЯКОИ ДАЖЕ СА ВЛЮБЕНИ В ТЯХ, ДОРИ ДА НЕ СИ ГО ПРИЗНАВАТ.

Всичко това е определяно още като „невротичен конфликт”, на който различните хора реагират по различен начин, в зависимост от типа на своята психика и характера си, като при някои се стига до панически реакции или дори до панически атаки.

ТРЕВОЖНО – ФОБИЧЕСКИТЕ РАЗСТРОЙСТВА ЧЕСТО СА СВЪРЗАНИ С УСЕЩАНЕ ЗА СВРЪХЦЕННОСТ – СОБСТВЕНА ИЛИ НА ДРУГА ЛИЧНОСТ, И ПОСТАВЯНЕТО НА ТАЗИ СВРЪХЦЕННОСТ ПОД СЪМНЕНИЕ ОТ ДАДЕНА СИТУАЦИЯ/ПРОЦЕС. НАЙ-ЧЕСТО ТАЗИ ТРАВМА Е НАСАДЕНА ОТ ДЕСТВОТО ОТ ОТСЪСТВАЩИ ИЛИ – НАПРОТИВ – ПРЕКАЛЕНО „СВЕТЕЩИ” НИ РОДИТЕЛИ.

Всичко това се стимулира и от света, в който живеем – свят на непрекъснати промени, които водят до общо усещане за НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ И ЗАТРУДНЕНА АДАПТАЦИЯ.

Всичко това ускорява развитието на граничните тревожни разстройства.

Как лесно можем да го открием в себе си и как да го преодолеем?

СЪНЯТ Е КЛЮЧЪТ.

Който страда от безсъние, но не защото е изпил в конкретната вечер повечко алкохол или пък просто е имал един тежък и неврен ден, а продължаващо определен срок безсъние, със сигурност развива подобно тревожно разстройство.

Това още не е диагноза, а още по – малко е присъда. Лекува се с онова, което липсва – ПОВЕЧЕ сън, по възможност – по-качествен.

Например с осигуряване на пълно затъмнение в помещението за спане – пуснати плътни завеси или щори. Чрез по-удобна и по-пасваща на главата и врата ни възглавница. С по-нов и по-качествен матрак. С пръскане на възглавницата с няколко капчици естествен унасящ аромат. Чрез пиене преди лягане на успокояващ чай с мента, лайка, анасон, вместо да се приспиваме с транквиланти.  

Разбира се, терапията също е вариант, ако проблемът се задълбочава – разбираме го по продължителността на безсънието или изпадането в паника или сходни състояния.

А как да изберем психотерапевт в 6 точки – разказваме утре!

Борис Ангелов