Когато работата не е тема за приятелите

Запознах се с най-добрата си приятелка преди около десетилетие, когато и двете работехме в магазин за винтидж дрехи на Кемдън Хай Стрийт. Харесах мрачното ѝ и невероятно бързо чувство за хумор, а тя хареса... ами, ще трябва да я попитате. Много бързо се сближихме – докато етикетирахме мъжки обувки и подреждахме по цветове тениски на банди с махмурлук – и оттогава сме неразделни. Рядко минава ден, в който някоя от нас да не изпрати на другата TikTok без контекст или да не ѝ напомни за нещо безумно, което сме направили през уикенда.

Въпреки това – въпреки историята ни, приятелството и близостта ни – няма да ни чуете да говорим за работа. Не съм сигурна, че дори знаем какво точно прави другата през деня. И двете изпращаме имейли и имаме колеги, но отвъд това? Нямаме представа. И това не е едностранно – тя знае с какво се занимавам, но няма никаква представа какво включва това, защото просто не го обсъждаме. Имаме други, по-важни теми – като кой с кого спи, за кого стискаме палци в The Ultimatum: Queer Love и кой, според нас, се е разделил с дългогодишния си партньор, съдейки по тона и честотата на сторитата в Instagram.

Това никога не е било умишлено решение в нашето приятелство – не сме се уговаряли да не говорим за работа. Просто, когато сме заедно, темата за работата почти не се появява, освен като бегло споменаване. Аз смених пет различни работи откакто напуснахме онзи винтидж магазин, а тя стигна до върха в известна модна марка – но това е напълно достатъчно. И искам да си остане така: когато прекарваш пет дни в седмицата в напрегната работна среда, трябва да има някакво бягство, разнообразие. Важно е да имаш до себе си човек, който дори не може да си представи, че се логваш в Slack. Който не може да осмисли версията на теб, която завършва имейли с „С уважение“. В Сексът и градът момичетата обсъждаха любовния си живот на брънч, а не подробностите от офиса.

Разбира се, преживявала съм и обратната страна, и вярвам, че има определени предимства да имаш приятели от същата индустрия. Приятел, който разбира какво говориш в професионален контекст, може да бъде полезен – особено ако минаваш през трудности или търсиш съвет. И все пак съм твърд поддръжник на това работата да си остава на работното място. Всички ние се носим стремглаво към смъртта, всяка секунда от всеки ден; не бихте ли предпочели да прекарате вечерите и уикендите си, обсъждайки кой е най-секси в градината на кръчмата, вместо какво е казала Джанет от счетоводството до кафе машината? Мога също да ви гарантирам, че работният ви живот не е толкова интересен за приятелите ви, колкото за вас самите, така че не е лоша идея да намалите работните теми.

Мисля също, че понякога смесването на работа и приятелство (и обратното) може да има неприятни последици. Карала съм се с приятели заради работни въпроси или са ме молили за професионални услуги по време на домашно парти или в клуб. Всичко това ме води до извода: рядко се случва нещо хубаво, когато смесим бизнес с удоволствие – включително и когато натрапим работна тема в приятелство, където тя не съществува поначало. Обичам да подкрепям творческите начинания на приятелите си и съм благодарна, когато го правят за мен – но това не значи да разсъждаваме по бизнес идеи до зори (което е ужасна идея).

С най-добрата ми приятелка скоро ходихме на концерт на Charli XCX и след това танцувахме до три сутринта. Както винаги, говорихме за абсолютно всичко – любовния си живот, музика, сериали, филми, общи познати, дали искаме деца, екзистенциален страх, какво обичаме и какво не, всички прически, които сме пробвали през годините, фактът, че преди съм носила обувки Mary Janes, и че тя е имала дълга коса. Нямаше тема, която да не засегнем – освен една, разбира се. Не защото не можем или не бива, а просто защото има толкова много други неща, за които да си говорим.

Източник: vogue.com, автор: Daisy Jones