Кой може да ни помогне при проблем? Вътрешна майка и вътрешен баща

„Да запазим детето в нас”, което често се цитира като жизнен принцип, всъщност е доста погрешна психологическа програма и задълбава, а не решава вътрешните ни проблеми, твърдят експертите. Защо? Ето лайфхак:

Всяка агресия е инфантилна – възрастният човек затова е наричан „зрял”, защото може да се владее, да балансира. Като всяко детинско поведение, тя е израз на вътрешен страх, който възрастният е преодолял и знае, че истинската власт е човек да може да спре себе си. Агресията е съпъствана от други детинщини като сърдене, обидчивост, конфликтност, които може да я предшестват или да я следват. Те създават постоянно вътрешно напрежение, което претоварва психиката и я поврежда.

За огромно съжаление, в държави като нашата, където психологическото знание и психологическата култура не са възпитавани, не влизат и в образователната подготовка още в училище, се създава обществена инфантилност – те се пренасищат с агресия и други детински състояние, подсказващи сериозна травмираност.

Вместо това, понеже води до разрушение, учените имат проста рецепта. Всеки от нас е добре да възпитава т.нар. от тях „вътрешна майка и вътрешен баща”. Как се изразяват те?

Те ни дават чувството, че сме „големи”, че можем да се справим в напрегнати или сложни ситуации по балансиран и печеливш за нас начин, учат ни да се контролираме, да се балансираме, да постъпваме като възрастни и да изработим здраво и печеливше за вътрешния ни покой състояние на равновесие.

Как можем да го тренираме?

Просто е. Когато изпаднете в проблематично състояние, независимо по каква причина, оставете за малко концентрацията върху проблема, която не ви води до решение. Вместо това, спомнете си и дори, ако успеете, визуализирайте ситуация, в която ценен за вас човек ви е помогнал. Сърцето/душата ви ще се усети „затоплено”. Взаимността и сподолеността са онова, което търсим и намираме в близките.

След това си спомнете ситуация, в която вие сте помогнали – когато помагаме, ние сме „големи”, независимо от възрастта и нейното възприемане от обществото. Сърцето/душата ви ще се усети съвсем стоплено, мисълта вече ще бъде балансирана, решението, което търсехте трескаво, но неуспешно преди, сякаш само ще изникне, ще ви намери. Ще намерите спокойствие и даже щастие. Когато помагаме на другите, най-вече помагаме на себе си. Когато ги правим щастливи, получаваме повече щастие за себе си. И процесът не е само в душата, има и своите био-химически реакции, които го доказват.

Когато това се случи няколко пъти, ще се почувствате достатъчно зрели и ще започнете да решавате заплетените лични и професионални казуси все по-лесно. Ще спрете да се вайкате и ще сте намерили своята вътрешна майка и своя вътрешен баща, които – за разлика от физическите, винаги ще бъдат с вас и винаги ще ви помагат.

Освен това, ще разрешите, ако сте ги имали проблемите с детски травми, различни проблеми с родителите, които сте обвинявали за това или онова и сте оправдавали така себе си. Ще излекувате тези травми. Завинаги. И ще си отдъхнете.