Купени за 3082 долара или 6000 лв., продадени на нас за над 30000 лева: кичозните, пунтиращи златни арки или гилотини пред храм – паметника Александър Невски не само са поръчани от новия кмет на София.
Те целят да внушат кой ни владее. И досущ имитират логото на управляващата политическа партия Продължаваме промяната.
Добавянето на герба на София, който в уважаваща себе си държава не би следвало да може да се слага на всяка кичовина, обаче е превърнало тези арки (порти, врати в полето) в гилотини.
Така, вероятно поради недотам висока интелигентност на поръчителите и извършителите на престъплението срещу изкуството, градската среда и добрия вкус, се е получило ясно и недвусмислено политическо послание: какво очаква София с това управление – екзекуция.
Поставянето на надписа за светлината, почерпен уж от Дънов на кмета дъновист, който е толкова навътре в материята, че дори не знае – няма ред, написан от Учителя – има само приписвани нему мисли, които се твърди, че са стенографирани при сказките му, повече напомняше намиращите са в същата позиция лозунги над портите на концлагерите от времето на нацизма. Ачик – ачик, както казва народът.
Напомняме, че докато дядовците на новия кмет оглавяват Държавна сигурност, и в България има концентрационния лагери за инакомислещи. За този безрадостен период от нашата история напомняше и махнатата първа от местопрестъплението червена соц.пътека баш като от коридорите на ДС.
На фона на недаването на думата на никого извън ППДБСС на безплодните заседания на Столичния общински съвет, когато поиска да репликира или да зададе въпрос на кмета Терзиев, посланията от гилотините не звучат никак нереалистично. Съвсем като прогноза за непосредственото и близко наше бъдеще са.
Наталия Каменова
19min.media си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
С гепеното можехте да запълните дупките в малките улички в квартала ми...
През август 1978 г., когато Кристина Онасис ...
бТВ Синема 29 септември 21:00ч.
Режисьор: Дейвид Макензи
В ролите: Крис Пайн, Бен Фостър и Джеф Бриджис
Млада семейна двойка е на излет в планината. Седнали са на тревата и си припомнят годините, в които още не са били женени. До тях си играе шестгодишният им син.
- Помниш ли, мила, на това място сме идвали преди седем години и точно тук правихме любов…
- Аз къде бях по това време, татко? – прекъсва го детето.
- Как да ти кажа, моето момче, на идване те носех аз, на връщане – майка ти!