Лавров: САЩ работят за терористите

Съединените щати пазят терористите от Ан Нусра като срещу това нямало да избиват невинни хора, заяви в интервю за руския Първи канал руският външен министър. „През февруари ни обещаха до две седмици да кажат кой е опозиция, а кой е ислямист. Всъщност, техният план явно е да изперат Ан Нусра и в бъдещ момент да я изправят като алтернатива на Асад”, обяснява Лавров.

„Защо американците съдействат на Нусра да не освобождава пътя Кастело на хуманитарните конвои, за което сме се разбрали отдавна, а правят инсценировки, сякаш ние ги нападаме, което и експертите доказаха, че е лъжа? Защо заплашват с крилатите си ракети авиобазите на Дамаск, когато знаят, че нашата противовъздушна отбрана пази небето над целия регион?”, пита риторично дипломат №1 на Русия.

„Мирът в Сирия няма да дойде бързо. Поставянето на предварителни условия и неизпълнението на собствените поети задължения, както се прави и в Украйна, наречена тези дни от  колегата Кери „наша земя”, не работи. Ето, че дори 3-дневно примирие не стана, защото го използват за доставки на оръжие”, обяснява Лавров.

Помолен да коментира дали светът днес е по-опасен, отколкото при Карибската криза преди 45 години, той е песимистично настроен: „Сега има повече играчи, отколкото през 60-те години. Тогава бяхме 5 ядрени държави, днес има още поне 4 неофициални. Казвам го, защото, след като принуди Кадафи да спре ядрената си програма, Западът го уби. Това даде много лош знак на други президенти и ги стимулира в грешна посока”.

Виждането на шефа на руската дипломация за развитието на световните свръхсили също не е от най-розовите: „Има чувство за излизането на САЩ от ролята на изключителност. Затова много ги боли, че Русия вече не им е в джоба. За тях е като махмурлук да осъзнаят, че успяхме да направим достойна, самостоятелна страна,  с която се гордеем. Извоювахме си правото да бъдем силни”.

В края на разговора външният министър на Русия коментира и избухналата с невиждана сила през последните две години русофобия: „Никога никого Путин не е обидил, а насреща тече конкурс по надплюване. Това ме подсеща за нашата първа среща с Кери като държавен секретар на САЩ. Казах му, че ние разчитаме на едни отношения като възрастни, без детски обиди. Какво наблюдаваме? От една страна ни обвиняват, че ние решаваме хода и резултата на техните президентски избори, а от друга ни наричат с пренебрежение „регионална държава”, която трябвало да си знае мястото. Твърде дълго запазихме „стратегическо търпение”.