Лекуваме тялото и душата с плодове и чай, но държавата не се интересува от 50 200 души, на които помогнахме в нашата уникална за света клиника и не използва този ресурс: Д-р Емилова

-      Д-р Емилова, защо всички наричат метода Ви "гладуване", когато той е ядене на плодове и пиене на чай и защо не тачим неговата създателка Лидия Ковачева?

-      Методът всъщност е наречен „омекотено гладуване” от неговата създателка Лидия Ковачева. Аз прилагам и развивам този метод благодарение на тази велика жена. Лидия Ковачева е била художничка, не лекар. Когато се разболява тежко и лекарите предричат смъртта й, тя започва да експериментира и да гладува по различни схеми – сухо гладуване (без вода и храна), само на вода, после на зеленчукови сокове, на плодове…

Открива, че режимът на плодове и чай води до същите резултати, както гладуването на вода, но е по-комфортен за организма, тъй като плодовете запазват перисталтиката на червата и снабдяват с ценни витамини, минерали и соли, които гладуващите на вода често приемат като таблетки. Когато правите лечебно гладуване, на третия-четвъртия ден изчезва чувството за глад, докато когато правите диети, ставате все по-гладни. С диети не можете да детоксикирате тялото така, както с лечебно гладуване.

А някои от диетите са дори опасни за здравето  - например онези, които изключват някой от макронутриентите за сметка на друг – например изключвате въглехидрати, но пък ядете много месо, яйца, сирене, все животински продукти.

Не мисля, че като българи не тачим създателката на омекотеното гладуване Лидия Ковачева – всеки, който е приложил този метод, знае, че може да излекува живота си.

Не я тачат обаче хората, които ръководят националното здравеопазване.

За 30 години никой от тях не се заинтересува от нашата база данни: имаме медицински досиета на 50 200 души, минали през клиниката.

Огромната част от тях са лекували тежки заболявания, някои обявени от официалната медицина за нелечими. Но липсата на интерес е обяснима: има още много здравни пътеки за усвояване и още много лекарства за продаване. А ние лекуваме хората без лекарства, с метод, който събужда техните естествени защитни сили, разчита на природни методи и на промяна в начина на хранене и живот.

-      Вярно ли е, че самата Вие сте били много болна преди да откриете метода на Ковачева и да се посветите, вече на 50 г. тогава, на неговото споделяне с хората?

-      Аз завърших медицина с „отличен 6” и взех специалност кардиология, ревматология и вътрешни болести. Работих в болници и санаториуми във Варна и прилагах знанията си от медицинския институт. Винаги съм приемала тази професия като мисия – това е била мечтата ми.

Самата аз обаче имах сериозни здравословни проблеми, които с годините ставаха все по-тежки. Мигрената беше най-страшна, защото стана буквално ежедневие, а лекарствата, които пиех – все повече. Те увредиха бъбреците и черния ми дроб и мой лекуващ лекар, състудент, ме предупреди, че до година-две ще мина на хемодиализа. Бях отчаяна, но не спирах да търся начини за лечение.

Един ден моя пациентка ми донесе вестници, в които беше публикувана като откъси книгата на Лидия Ковачева. Когато изпратих последния пациент за деня, седнах да чета. И осъмнах. Веднага се свързах с Лидия, отидох в кабинета й в София и започнах гладуване. Така се излекувах.

Разбрах, че ако искам да помагам на пациентите си, вече не мога да разчитам само на онова, което съм учила в института.

Напуснах добре платената си работа, за която се бореха много лекари и отворих свой кабинет в боксониерата на сина ни във Варна. Преглеждах и консултирах пациентите си, насочвайки ги към този метод, който съвсем не беше популярен, напротив – отричан, а  аз – обявявана за шарлатанка.

В същото време пред кабинетите на екстрасенсите, които бяха на мода, се виеха опашки. Хората винаги искат някой чудодейно да ги излекува с едно хапче или един енергиен сеанс.

-      Все още за мнозина Вашата клиника е "дебелариум", а всъщност методът лекува едни, а спира други доста тежки заболявания - т.е. не става дума просто за отслабване на някакви суетници?

-      Не се обиждам, когато ни наричат „дебелариум”. Наднорменото тегло е тревожен знак за много болести. Преяждането е по-близко до смъртта, а гладът – до живота, казва един голям режисьор, Андрей Кончаловски. Затлъстяването е част от букет от болести, наричаме ги метаболитни заболявания. Едно от тези заболявания е диабет тип две, резултат от начин на живот и хранене в 99 процента от случаите.

Официалната, лекарствено-операционна медицина, както я наричам, лекува диабет тип две с лекарства, често се стига и до инсулин. Ние лекуваме диабет тип две с лечебно гладуване. Разбира се, преди това правим всички необходими специфични изследвания. Бързо се повлияват хипертонията, стеатозата (омазняването на черния дроб), хиперлипидемията…

В последните години с проф. Каназирев, кардиолог, който работи като консултант при нас, установихме, че с лечебно гладуване може да се постигне обратно развитие на т.нар. уголемено сърце – сърце с хипертрофия на лявата камера, резултат от високо кръвно налягане, запушени артерии, наднормено тегло и т.н. Това е наистина удивително! Сърцето се „свива“ до нормалните си размери!

 -      В книгата "Гладната революция", посветена на Вас, са разказани покъртителни истории на спасени хора, но как един човек и лекар избира риска, щом срещу него е някой на прага между живота и смъртта?

-      Винаги като лекар съм предпочитала да избера риска, ако съм убедена, че нещо ще помогне на пациента, отколкото да го отпратя с рецепта в ръка, без да вярвам, че лекарствата ще му помогнат.

В книгата авторката Милена Попова казва, че лекарите се делят на песимисти и оптимисти. Песимистите „лекуват“ пациентите си, не вярвайки в тяхното изцеление. „Вземайте това, но не вярвам, че ще помогне. Какво и да прави вашият близък, няма да се спаси…“ И т.н.  – все изрази от арсенала на лекарите-песимисти. Лекарите песимисти не вярват дори в силата на собственото си изцеление, в силата на природните методи, в силата на човешкия дух. Аз обаче съм от лекарите - оптимисти.

Но има и неоправдани рискове. Понякога от кабинета ми си тръгват и разплакани хора. Предпочитам да съм честна с тях и да им кажа, че лечебното гладуване няма да им помогне. А може дори да влоши състоянието им. Това са хора с онкологични заболявания в последната фаза, с метастази, хора с автоимунни заболявания, които са в необратимо състояние.

Лечебното гладуване не е панацея. Но на тези хора казвам, че никога не бива да губят надежда, а да опитват всичко по силите си.

Има и спонтанни изцеления, които нито медицината, никой някой може да обясни. Има и други заболявания, при които лечебното гладуване не бива да се прилага – например диабет тип едно. Но там пък разнообразното веганско хранене може значително да подобри здравето и да намали вземания инсулин.

 -      Разкажете, моля Ви, от личния си опит как човек реално си сменя чипа - какво се иска от него - как Вие го сторихте?

-      Промяната в съзнанието на човека- смяната на чипа, както го наричаме, почти винаги идва, когато човек е притиснат от обстоятелствата. Съдбата много пъти ни дава знаци да променим нещо в живота си, но ние се правим, че не ги забелязваме, защото така е по-лесно. И само, когато ножът опре до кокала, човек е склонен да преобърне начина си на живот. Промяната идва, когато човек е готов. Той трябва да бъде отворен към света, към всичко ново, да бъде оптимист, да се стреми не само към своето щастие, но и към щастието на другите.

Разбира се, трябва и воля, и инат, и любов към живота. Всъщност, любов е ключова дума. Промяна без любов в сърцето няма. Мисля, че това беше моят път на промените.

-      В книгата се казва, че пред всяка медицинска специалност в наши дни трябва да се слага и "психо"? Толкова зле ли се чувстват душите ни и тяхното лечение ли е всъщност ключът към справянето с болестите?

-      Няма начин да се справим с болестите, ако лекуваме само тялото. То не е кола, в която да налеем бензин, да сменим накладките, и хоп – тя да тръгне като преди. Болестта е плачът на душата, казвали са древните китайци и аз споделям тази истина.

Може би днес има толкова много болни хора, защото боледуват масово душите на хората. Искаме все повече и повече, прегазваме всичко по пътя си в името на кариера, пари, власт, имане. В мегаполисите има най-много болни от диабет тип две хора, тази чума на века, както я нарича д-р Майкъл Грегър. Не само, защото там хората ядат лоша храна от супермаркетите и преяждат, а защото са откъснати от природата, от малките семейни общности, защото са непрекъснато в едно състезание, в един ужасяващ маратон за пари, а всъщност са тежко обездвижени.

За мен като лекар е важно да надникна в душата на моя пациент, затова се интересувам от неговата история, от начина му на живот, щастлив ли е или не, защо. Гладуването изчиства не само тялото, но и душата, това може да го каже всеки един от моите пациенти.

-      Вярно ли е, че Вашата клиника е единствена по рода си в Европа и защо не се е превърнала още в един от символите на здравния туризъм, който уж се опитваме да развиваме?

-      Нашата клиника е единствена по рода си в света. Не знам да има друга клиника, която да прилага плодолечение. При това – след подробни медицински изследвания, под денонощен лекарски контрол. Работим с медицинска техника, която е много висок клас. Съчетаваме плодолечението с хидроколонтерапия – нещо, което не се прилага често в уелнес центровете.

Прав сте, когато казвате „уж се опитваме“. При нас този израз важи за много области, за целия ни туризъм, не само за здравния туризъм.

-      Като човек, който лекува доста на брой известни пациенти - има ли разлика между тях и "редовите" и можете ли да посочите Вашите "отличници"?

-      Никога не съм делила пациентите си. Голяма част от известните пациенти искат анонимност и в клиниката, и извън нея. Но има и звезди, които споделят съвсем открито, че са последователи на метода и всяка година идват в клиниката.

Една от тях е певицата Глория, любима приятелка, герой от книгата и изключително дисциплиниран човек. Да, тя е истински отличник.

Но аз обичам и „двойкаджиите“, които идват след известно време с наведена глава, защото са изгубили отново формата си и са кривнали от пътя. Във всеки пациент се стремя да открия човек, способен на промяна, на истински подвиг, защото за повечето хора да остане на плодове и чай дълго време е истински подвиг. Но този подвиг се отплаща с истинско здраве.

Борис Ангелов