Лошо чувство в руските новини от България

„България трябва рязко да разбере, че е виновна за разтрогването на Южен поток”, анонсира новината за посещението на премиера Медведев у нас под номер 11  в централната си емисия Время Първи канал на руската телевизия. Напомняме, че визитата на Путин в Белград беше първа новина два дни поред. От руските новини разбрахме неща, които не знаем от българските. Първо Русия не е решила дали трасето на Турски поток към ЕС да продължи през наша територия или през Гърция. Като „неприятни спомени” беше определено в коментар развитието на темата с газопроводите през нашата страна. „Няма втори път да ядем същите жаби”, гласи анализът на премиера Медведев, изречен и пред премиера Борисов. От разговора с президента Радев звучи признанието на госта, че „няма как да бъдат забравени натрупаните обиди”.

В същия стил „Лошото чувство остава” е монтирана категоричната позиция на Медведев, който обяснява на Борисов по имперски: „На нас гаранциите на Вашето правителство не са ни нужни, този път няма да си мръднем пръста без ОК от ЕС”.

Българските медии спестиха и други думи на Медведев: „Контрактите за доставки на газ изтичат тази година”. В този смисъл, напомняме неизпълнения ангажимент на България при преговорите на Делян Добрев от Борисов 1, които обвързват по-ниски с 20% цени на синьото гориво, но единствено и само при Южен поток.

В тази връзка, сензация, незасегната от българските медии са думите на Медведев, че Русия може да инвестира „ДО ПОЛОВИН МИЛИАРД ЕВРО” в нова тръба през България, докато е известно, че нашето правителство гласува да вложи 1,72 млрд. евро в нея. Налага се да се напомни, че при гостуването на Борисов на килимчето при Путин в Кремъл миналата пролет, руският властелин го подсети за неясно къде отишлите вложени от Русия 600 млн.евро при нас за Южен поток, които никой не е видял. На фона на информацията в нейните медии, че ще има единствен руски изпълнител, ако се осъществи газпровод през страната ни, очевидно в изчислената от нас мега огромна сметка явно са включени и „изчезналите” 600 млн. евро. Така би могло да се обясни защо България поема над 2/3, а Русия под 1/3 от цената на съоръжението.