Мечки, автомобили и гневни земеделски стопани подклаждат зеления отпор

Надеждите на Европа за по-зелено бъдеще се заливат с пестициди, хвърлят се в пещта, преследват се, блъскат се от коли и се мачкат от стада крави, пише европейското издание на Политико.

А зелените партии поемат удара - социологическите проучвания показват, че те ще се сблъскат с дълбока изборна болка, когато гражданите на ЕС гласуват през юни. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също се опитва да избяга от зелените части на своето наследство. Всъщност тези, които настояват за по-бързи действия за опазване на климата и природата, почти навсякъде са оставени на сухо и се борят да възстановят инерцията си.

Според проучване на "Политико" за националните дебати, които се провеждат в ЕС и Обединеното кралство, твърдо десните и дясноцентристките политици се опитват да вбият клин между избирателите и защитниците на зелената политика - подхранвайки и подхранвайки чувството на недоволство. Те твърдят, че климатичният фанатизъм е отишъл твърде далеч и твърде бързо, че разходите са твърде големи или, в по-редки случаи, че изменението на климата е фантазия.

Оплакванията на шофьорите са сред основните им теми, а предстоящата забрана на автомобилите с двигатели с вътрешно горене в ЕС е често срещана тема.

В няколко европейски страни фермерите се бунтуват, протестирайки, наред с другото, срещу екологичните разпоредби, които смятат за прекалено строги. Крайно десни партии и консерватори се надпреварват да бъдат техни официални носители.

В други страни въвеждането на зелена инфраструктура като мини и вятърни паркове разпалва местната съпротива. 

В други страни разгръщането на зелена инфраструктура като мини и вятърни паркове разпали местната съпротива. В Словакия популистките изкупителни жертви са, ами, спасителни мечки.

В Естония пък един националист се позовава на Мария Антоанета, за да порицае елитарността, която според него е в основата на проекта за климата.

Съществуват и съществени регионални различия. В богатия север, където политиката за климата засяга все повече личния избор на хората, отзвукът се корени във възприемането на личната свобода като накърнена. В по-топлите южни страни правителствата се борят да овладеят обществения гняв от неспособността си да се справят със сушите и пожарите, предизвикани от изменението на климата, въпреки че това не винаги е равносилно на искания за по-радикално намаляване на емисиите. Докато на изток натискът на разходите за живот изтласква зелената политика на заден план, а ЕС се превръща в зелен тиранин.