Министърът на образованието говори неграмотно

Имаше един стар лаф, че не трябвало да ни бъде страх от министъра на културата, а от културата на министъра. Нещо подобно може да се каже съвсем конкретно за образователния министър Сергей Игнатов. Попаднал в “Панорама” покрай новата учебна година, доцентът, който се превърна в професор през мандата си, избълбука ред отвратителни неграмотности.

“Посланик в София”, вместо нормалното “в България” е най-дребната, но удивителна грешчица на човека, комуто нацията е поверила просветата. Апропо, той не знае, че множественото число на “човек” не е “човека”, а “човеци” – иначе според граматиката говорим за неодушевен предмет. Та затова в речта се използва предимно “души”.

Отвратително е точно образователният министър да казва “който”, когато има предвид “когото”. Чудесен пример дава на децата ни, които после се оказват най-необразованите в Европа по статистиките на Брюксел.

Иначе синът на първия секретар на Район “Селски” много обича на “обЕснява”, както сам се изразява. Сякаш е хулиганин, употребява “айде”, вместо хайде. Мързи го да изрича буквата я, а в резултата използва думи като “осиновЪт”.

Изобщо, на Сергей Игнатов трудно му се получава изречение. Язък за всичките му научни постижения, които никой не може да оцени, понеже ни е единствен египтолог, получил здрава закалка като партийно изпратен студент в Ленинград по време на соца. Затова пък човекът казва, че бил “оптимис” за “мУадите”. Сигурно не е чувал, че в българския език имаме звук и буква “Л”. И ги използваме в речта си. На него обаче май не му е достатъчно “Уъскаво”.

Изброените белези на липса на езикова култура у министъра на образованието, младежта и науката – не на спорта например, не са единствените, които уловихме по време на неговата 10-минутна изява в “Панорама”.

Не казвайте, че това е дребнотемие, защото самият той прозря – България след 15 години ще бъде такава, каквото е училището днес. Ръководено от такъв човек, нищо добро явно не очаква българското училище, а значи българския език и националната идентичност, на която родната ни реч остана последен бранител и крепител.

Него обаче дори не го е срам. Човекът си раздава поръчки без търг и конкурс, купува за пъти повече от пазарната цена програми, които могат да се набавят безплатно и хич не му пука за "отживелици от миналото като правоговора".

После се вайкаме за опростачването на нацията и нарастващата неграмотност. А господин Игнатов ни обвини, че много сме били обичали лошите статистики. Дайте ни поне една добра за образованието, моля!