Мозъкът не остарява от времето, а от повторението

Невроучените разкриват една силна истина за това как остарява мозъкът: не времето го забавя, а повторението. Колкото по-предвидимо става ежедневието, толкова по-бързо намалява невралната активност, защото мозъкът спира да създава нови връзки и се установява в познати модели. С други думи, зоните на комфорт тихо състаряват ума.

Мозъкът процъфтява чрез новост. Всеки път, когато срещне нещо ново — място, звук, умение или предизвикателство — се задейства невропластичността, процесът, чрез който невроните изграждат нови връзки и укрепват съществуващите. Тази постоянна адаптация поддържа мозъка остър, любопитен и млад. Но когато рутината вземе превес, тези пътища стават твърди, а креативността, паметта и способността за решаване на проблеми започват да отслабват.

Изследвания с мозъчно сканиране показват, че хората, които постоянно усвояват нови умения, пътуват или се занимават с интелектуално предизвикателни дейности, запазват по-висок обем сиво вещество и по-силна неврална свързаност дори с напредването на възрастта. От друга страна, повтарящите се ежедневни навици водят до измеримо понижаване на мозъчния метаболизъм и гъвкавостта — ранни признаци на когнитивно стареене.

Разчупването на монотонността не изисква големи промени в живота. Изучаването на език, изборът на различен маршрут до работа, ново хоби или просто смислен разговор могат да стимулират невралния растеж. Всеки нов опит действа като тренировка за ума, събуждайки любопитството и поддържайки невроните активни.

Не времето остарява мозъка; повторението го прави. Тайната на умствената младост е в изненадата, предизвикателството и ученето. Всеки нов опит дава на ума още една причина да остане буден.

 Кирил Пламенов