Най-голямото цветно радиолюбителско изображение на Млечния път, събирано някога

Фотографията, която е отнела 18 месеца и над 40 000 часа за изработка, е най-голямото цветно изображение на Млечния път при ниски радиочестоти, събирано (компютърно комбиниране на огромно количество данни) някога.

То улавя гледката от Южното полукълбо, разкривайки галактиката в широк спектър радиовълни – или „цветове“ на радиосветлината. Освен това предоставя на астрономите нови начини да изследват раждането, еволюцията и смъртта на звездите в нашата галактика.

Впечатляващата снимка е създадена от астрономи от Международния център за изследване на радионауката (ICRAR).

„Това живописно изображение дава безпрецедентна перспектива на нашата галактика при ниски радиочестоти“, каза Силвия Мантованини, докторантка в Университета Къртин към ICRAR, предаде ДейлиМейл.

„То предоставя ценна информация за еволюцията на звездите, включително тяхното формиране в различни региони на галактиката, как взаимодействат с други небесни обекти и в крайна сметка тяхната гибел.“

Г-жа Мантованини създаде изображението с помощта на суперкомпютри, които обработиха и компилираха данни от два мащабни изследвания, проведени с телескопа Murchison Widefield Array в Западна Австралия.

Астрономите се фокусираха върху радиовълните, защото те разкриват различна част от Вселената, която видимата светлина не може да покаже – позволявайки им да виждат през облаците от газ и прах и да наблюдават раждането на звезди и структурите на галактиките.

В сравнение с изображения, създадени чрез видима светлина, радиочестотната снимка разкрива галактиката с много по-ясни и цветни детайли.

Новото изображение предлага два пъти по-голяма резолюция, десет пъти по-голяма чувствителност и покрива два пъти по-голяма площ в сравнение с предишно изображение при радиовълни, публикувано през 2019 г.

Това значително подобрение в резолюцията, чувствителността и покритието на небето позволява по-подробно и всеобхватно изучаване на Млечния път, според екипа.

Изследванията на г-жа Мантованини се фокусират върху остатъците от свръхнови – разширяващите се облаци от газ и енергия, оставени след експлозия на звезда в края на нейния живот.

Въпреки че до момента са открити стотици такива остатъци, астрономите смятат, че хиляди други все още очакват да бъдат намерени.

Снимката им позволява да различават газа около нови звезди и този, останал от мъртви звезди, разкривайки по-ясни модели в космическия пейзаж.

„Можете ясно да идентифицирате остатъците от експлодирали звезди, представени чрез големи червени кръгове“, каза тя. „По-малките сини области показват звездни люпилни, където нови звезди активно се формират.“

Изображението може също да помогне за разкриването на мистериите около пулсарите в нашата галактика.

Чрез измерване на яркостта на пулсарите при различни честоти на GLEAM–X, астрономите се надяват да получат по-дълбоко разбиране за това как тези загадъчни обекти излъчват радиовълни и къде се намират в галактиката ни.

Доцент Наташа Хърли–Уокър от същия екип на ICRAR, която е главен изследовател на изследването GLEAM–X, подчерта колко голяма стъпка напред е това за изучаването на структурата на Млечния път.

„Това изображение при ниски честоти ни позволява да разкрием големи астрофизични структури в нашата галактика, които са трудни за наблюдение при по-високи честоти“, каза тя.

„Никога досега не е публикувано изображение при ниски радиочестоти на целия Южен галактически равнина, което прави това вълнуващ етап в астрономията.“

Новото изображение беше публикувано в списанието Publications of the Astronomical Society of Australia.

Мария Пенчева