НАП иска да фалира туроператорите и да оскъпи ваканциите на българите

 Въпреки огромните усилия от страна на бизнеса и непрестанните срещи с различни експерти от Национална агенция за приходите (НАП), голяма част от туроператорите и турагентите са изправени пред фалит, фирмена емиграция или отказ от пазарни сегменти. Причината е влизането в сила на наредба, пише Труд. Изискванията, които поставя нормативният документ пред туристическия бизнес са неизпълними, а хаосът с тълкуването на наредбата не е изчистен. И е под въпрос дали всички проблеми, които ще произтекат за бизнеса от това ще бъдат решени преди влизането в сила на документа.

Туроператорите могат да ни откажат да платим почивката си в брой или с карта, за да си спестят разходите по лицензиране на софтуера.

Целта на наредбата е да изсветли приходите, които в момента се крият при плащания в брой. Според данъчните "експерти" така в хазната ще влязат поне половин милиард лева повече.

Всъщност, почти всички плащания в туризма са такива, по простата причина, че плащанията с банкови карти онлайн и на пос терминали според наредба на БНБ са именно кешови. Освен това туроператорите и агентите им са принудени да лицензират в НАП всеки свой софтуер, който има връзка с окомплектоване на туристическия продукт и продажби – физически и онлайн. До 30 юни трябва да бъдат регистрирани и електронни магазини.

Изискванията на пръв поглед не изглеждат особено строги. Ако не познаваш спецификата на туристическия бизнес. И точно там се крие ключът от палатката.

При изготвянето на съответната наредба „експертите” от НАП не считат за нужно да я дискутират предварително с туристическия сектор или не осъзнават какви трудности за легалните туроператори и хотелиери ще създаде тя. Защото не познават спецификите на туризма.

Но дяволът се крие в детайлите и те едва ли ще бъдат изчистени до септември, когато отново ще бъдат погнати легалните в бизнеса.

Поредната среща между представители на сектора и на данъчните се състоя в Панагюрище по време на 19-та годишна среща на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти. Тогава говорителят на НАП Росен Бъчваров отговаряше на въпроси от сектора и се опита да изчисти неяснотите. Че това е трудно постижимо, стана ясно от честите му реплики “все едно и също дискутираме” и “аз останах с впечатлението, че този въпрос сме го решили”.

От дискусията и разговори с други представители на бизнеса, които не са част от съсловната организация обаче стана ясно, че всеки търси начини да се спаси поединично от хаоса с наредбата. За да не им се наложи да инвестират до 50 000 лева в разработване или нови версии на софтуер, допълнителен брой касови апарати, всекидневно губене на часове работа и въвеждане до 800 000 ценови оферти при големите компании, част от фирмите търсят алтернативи.

От месеци компании проучват как да преместят бизнеса си в друга държава в ЕС или извън него, така че да работят по техните правила и без да им се налага да обръщат работата си с краката нагоре. Дори и да отговорят на строгите изисквания, това няма да доведе и до стотинка повече приходи за НАП, а само ще им създаде финансови затруднения, категорични са от бранша. Така в крайна сметка след влизане не наредбата, която наистина ще реши проблемите с други сектори, които сега укриват данъци, може да се окаже, че НАП ще събира значително по-малко приходи от туристическият сектор, който традиционно допринася за поне 13-15 на сто от БВП.

Вторият и също водещ до дупка в бюджета вариант пред фирмите е просто да банкрутират и да си търсят късмета в друго поприще или страна. Работещите в сектора вече имат опит, знаят езици и нищо няма да им пречи просто да отидат да работят за чужди туроператори. Защото в този сектор на услугите, конкуренцията всъщност не е между родните фирми, а с компаниите от цял свят.

Третият вариант за оцеляване пред компаниите, особено по-малките, е да спрат да приемат плащания на клиентите в брой, през пос терминали, както и с кредитни и дебитни карти онлайн. Тогава те доброволно ще се откажат от 90% от пазара, но пък няма да инвестират хиляди левове за лицензиране на софтуер. Приходите им ще паднат, съответно и събираните данъци. Клиентите пък ще са прецакани с банкови такси и просто ще резервират директно онлайн. Лесно чрез външни посредници или в тези родни хотели, които успеят да регистрират електронен магазин.

Фирми ще работят със стотици касови апарати.

НАП е направила работна група, която да обмисли как да разграничи плащанията с карта и онлайн от тези с пари в брой.

Пълен хаос се очаква и с регистрацията на касови апарати. По няколко причини. На първо място заради факта, че от 30 юни всички онлайн системи за продажба на хотели и ваканции трябва да се регистрират като електронни системи. В случай, че резервационна онлайн система обслужва 250 хотела, това автоматично означава, че трябва да се регистрират 250 електронни магазина. С 250 отделни касови апарата, дори и клиентите да плащат само онлайн и никога да не получат физически касовия си бон. И въпреки факта, че им се издава електронна фактура. Турагентите пък трябва да имат отделен касов апарат за всеки туроператор, чиито програми продават. Често десетки или стотици на брой.