Назад към старите методи: залавянето на Мадуро е поредното в дългия списък от намеси на САЩ в Латинска Америка

Операцията на САЩ за залавянето на венецуелския президент Николас Мадуро е просто поредната глава в дългата история на интервенции и смени на режими, организирани от Вашингтон в Латинска Америка през последния век.

С приемането на Доктрината Монро през XIX век САЩ на практика обявяват Западното полукълбо за свой „заден двор“. В рамките на тази политика страната играе роля в организирането на десетки преврати и сваляния на правителства само през ХХ век, включително в редица случаи на пряка военна намеса и окупация, достигайки своя връх по време на Студената война.

Председателят на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ генерал Дан Кейн заяви на пресконференция в събота, че операцията по залавянето на Мадуро е била „планирана с изключителна прецизност, извличайки поуки от десетилетия мисии“. По думите на генерала „винаги съществува възможност отново да ни бъде възложена подобна мисия“.

Когато смяната на режима успява…

Гватемала, 1954 г.

През юни 1954 г. избраният президент на Гватемала Хакобо Арбенс е свален от група наемници, обучени и финансирани от Вашингтон. Причината за първата подкрепена от САЩ смяна на режим в Латинска Америка по време на Студената война е поземлена реформа, която застрашава интересите на американската корпорация United Fruit Company.

ЦРУ признава ролята си в преврата и разсекретява съответните документи едва през 2000-те години, разкривайки модел, който по-късно ще бъде използван и при други интервенции на САЩ: стратегията включва психологически операции, натиск върху елитите и инженеринг на политически резултати, надхвърлящи самия преврат.

Доминиканска република, 1965 г.

Десетилетие по-късно Вашингтон прибягва до пряка военна намеса, за да насочи кризата в една карибска държава в своя полза. Под претекста за „комунистическа заплаха“ САЩ изпращат войски в Санто Доминго, за да потушат поддръжниците на Хуан Бош – първия демократично избран президент на Доминиканската република, свален от военна хунта.

САЩ изпращат над 20 000 войници на острова в рамките на операция „Power Pack“, за да подкрепят антибошистките сили. Последвалите избори през 1966 г., белязани от обвинения в измами, довеждат на власт подкрепян от САЩ кандидат. Американската окупация води до засилени репресии и посява недоверие към интервенционизма на Вашингтон в Латинска Америка.

Чили, 1973 г.

По-малко от десетилетие по-късно още един демократично избран президент – Салвадор Алиенде – е свален при подкрепен от САЩ преврат в Чили, който се превръща в най-цитирания пример за пренебрежението на Вашингтон към демократичните процедури в региона.

Преди преврата ЦРУ провежда тайни операции и разпространява антикомунистическа пропаганда още от средата на 60-те години с цел да попречи на Алиенде да стане президент. След избирането му през 1970 г. Вашингтон влага още три години и около 8 милиона долара в тайни дейности, като същевременно разширява контактите си с чилийската армия и радикалната про-превратна опозиция.

Смяната на режима през 1973 г. води до 17-годишна диктатура на Аугусто Пиночет. През този период десетки хиляди хора са хвърлени в затвора по политически причини, като много от тях са подложени на изтезания.

…и когато опитите за преврат се провалят

Куба, 1961 г.

През април 1961 г. сили от кубински изгнаници, силно подкрепяни от САЩ, дебаркират на южното крайбрежие на Куба с цел да свалят правителството на Фидел Кастро. Самият Кастро идва на власт след лява революция, която през 1959 г. сваля подкрепяния от САЩ диктатор Фулхенсио Батиста.

Инвазията в Залива на прасетата завършва с катастрофа – кубинската армия, водена лично от Кастро, разгромява 1500-членната сила само за два дни. Неуспешният преврат тласка Куба по-близо до Съветския съюз и създава предпоставки за Карибската ракетна криза през 1962 г. Провалът отваря и пътя за операция „Мангуст“ – кампания от атаки срещу цивилни обекти в Куба и тайни действия за подкопаване на управлението на Кастро.

Никарагуа, 1979 г.

Вашингтон се опитва да обърне и резултата от друга латиноамериканска революция, която сваля подкрепяния от САЩ Анастасио Сомоса и довежда на власт марксиста Даниел Ортега в Никарагуа през 1979 г. Президентът на САЩ Роналд Рейгън тайно разрешава на ЦРУ да предостави 20 милиона долара помощ на въоръжените групи, противопоставящи се на Ортега, известни като „контрите“. Част от схемата е финансирана чрез продажба на оръжие на Иран в нарушение на собственото американско ембарго.

Планът води до скандала „Иран-контри“ през 1986 г. и хвърля Никарагуа в десетилетна гражданска война, отнела живота на около 50 000 души. Въпреки това целта не е постигната – Ортега запазва властта си. Макар да губи изборите през 1996 г., той се завръща на власт десетилетие по-късно и остава президент на страната към началото на 2026 г.

Пламен Валентинов