Немската икономика ще се забави без преход към зелена икономика: Вицеканцлер

Германия ще бъде изправена пред икономически спад, ако правителството не попълни средствата, предназначени за финансиране на екологични инициативи, заяви вицеканцлерът и министър на икономиката Роберт Хабек.

Предупреждението идва в момент, когато управляващата коалиция в Германия представи тази седмица допълнителен бюджет, който временно ще отмени самоналожения лимит на заемите, след като решение на Конституционния съд подкопа плановете за разходи на правителството.

На съвместна пресконференция с министрите на енергетиката на всички 16 провинции Хабек заяви, че всички стъпки, които отлагат проектите за зелен преход, ще засегнат "икономическото ядро на Германия". Той отново потвърди, че изчезването на фонда може да намали с 0,5 % германския БВП през следващата година.

Германия се стреми да бъде въглеродно неутрална до 2045 г., което ще изисква значителни инвестиции във водородна мрежа, нови електроцентрали и модернизирани проекти за слънчева и вятърна енергия. По-рано правителството прогнозира, че разходите за енергийни проекти ще надхвърлят 211 млрд. евро (231 млрд. долара) между 2024 и 2027 г.

Миналата седмица обаче най-висшият съд на страната забрани използването на пандемичната помощ за финансиране на екологични инициативи, като заяви, че преразпределянето на 60 млрд. евро неизползван дълг към правителствения фонд за климата и трансформацията нарушава конституционното право. В резултат на това Берлин беше принуден да замрази повечето нови ангажименти за разходи.

Решението постави под въпрос и използването на стотици милиарди евро финансиране в специални фондове, които не са част от федералния бюджет, включително тези, които плащат за мерки за облекчаване на тежестта от високите цени на енергията за домакинствата и компаниите, според Хабек. Германия разполага с 29 такива извънбюджетни фонда на стойност около 870 млрд. евро.

Същевременно предложеният бюджет, който все още трябва да бъде одобрен от парламента, предвижда Германия да преустанови конституционно установената си дългова спирачка за четвърта поредна година, за да заеме приблизително 45 млрд. евро допълнително в условията на кризата, която предизвика опасения за растежа и отлив от промишлеността.