Олигарси искат обезценка на лева

Стремежът да се повтори кризата в България от 1996 – 97 година продължава. Някой се опитва да доведе до разоряване на спестителите в нашите банки – всеки българин къта средно 4 000 лева, като в същото време кредитните милионери в лева да отпишат значителни суми от борчовете си.

Как? Новата мода сред някои олигарси е да говорят за обезценка на лева.

Капацитети като иконожурналиста Иво Прокопиев вече намекват, че левът бил надценен, сякаш за да помогнат на безделническата класа.

Причината за обезценка обаче не е ясна. Особено, ако се съди по конкретните данни: държавата ни има по-високи резерви от когато и да било; банковата ни система показа десетцифрена печалба за миналата година на фона на фалити и мащабни загуби на кредитните институции в целия свят; безработицата през януари тази година бе по-ниска от миналогодишната за същия месец; България ще бъде една от двете страни в целия ЕС с икономически ръст и бюджетен излишък.

Експертът Владимир Каролев го казва достатъчно ясно: “Лихвите по депозитите в България са най-високите в Европа. И ако ви прави впечатление – това се отнася за депозитите в левове. В българската икономика няма достатъчно левове, има доста евро. Което е доказателство, че левът въобще не е обезценен и че няма няма никакъв никакъв риск за валутния борд.”

В същото интервю за агенция Фокус той подчертава, че паралелно въвеждане на еврото като подготовка за влизане в зоната на единната валута, не означава девалвация на лева. България не само че няма да “увисне на врата” на Брюксел, но ще внесе стабилност, понеже както вече бе признато от ЕС ние сме финансови отличници на общността. Което не се харесва на доста хора. И особено в България.

Идеята за разбишкване на финансовата стабилност – основният капитал на държавата и единственото й спасение насред глобалната криза, е ясна. Просто се маскира зад стремеж към паралелно въвеждане на еврото у нас, но не на курса, който има в момента и е фиксиран заради валутния борд.

Полза от негативизма имат единствено онези, които са теглили необосновано големи кредити в левове от свои близки банкери, за да влагат където им падне – особено в безумни проекти с недвижимости. Днес те се чудят кой да им плати сметката, която сами не успяват. И с радост биха натоварили с тази ужасяваща задача скромните спестители. Както стана през 1996 – 97 година. Този път обаче не са познали, защото дори само Планът Станишев показа, че сега има държава. И то такава, която работи.