Омбудсманът иска строг регламент за връзването на психично болните пациенти

Омбудсманът Велислава Делчева поиска строг регламент и контрол как, кога и дали да се връзват психично болните пациенти. Това съобщиха от пресцентъра на омбудсмана. Оттам посочиха, че Делчева е изпратила в Комисията по здравеопазването в Народното събрание становището си по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, във връзка с проблеми с правата на пациентите с психиатрични заболявания. 

В становището си Делчева посочва, че на база многобройно извършените проверки през годините са констатирани системни проблеми, свързани с прилагането на крайни принудителни мерки спрямо пациенти с психиатрични заболявания, без адекватен механизъм за контрол. 

Омбудсманът подчертава, че Наредба №1 от 28 юни 2005 г. не отговаря на международните стандарти и допуска продължителна изолация и имобилизация, т.е. връзване на пациенти, без ясни основания, лимити и последователност.

В съобщението се посочва, че Делчева е категорична, че така предложеният нов чл. 92а от законопроекта въвежда обща регламентация на мерките за временно физическо ограничаване, но оставя ключови въпроси за уреждане с подзаконов акт. Омбудсманът подчертава, че правото на лична свобода и телесна неприкосновеност (habeas corpus) е фундаментално човешко право и изисква ясна, детайлна и законова регламентация.

В тази връзка Делчева препоръчва в новия закон да бъдат изрично уредени основанията, редът, продължителността и честотата на мерките за изолация и имобилизация. Настоява още да се обсъди и създаването на единна национална информационна система, в която в реално време да се регистрира всяка мярка на „изолация“ и „имобилизация“ във всички психиатрични стационари, при гарантирана защита на личните данни и публична месечна отчетност от страна на Министерството на здравеопазването.

Позицията на омбудсмана е, че тези предложения са в съответствие с критичните становища на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията (КПИ) от 2021 г. и 2023 г., които определят насилието и унизителното отношение в психиатричните институции като системен провал.

В становището си Делчева отбелязва като особено положително въвеждането на новия чл. 149а и свързаните с него разпоредби, които забраняват всяка форма на жестоко, нечовешко или унизително отношение и въвеждат ясен механизъм за съдебна защита при нарушаване правата на пациентите, което е дългогодишна препоръка на институцията на омбудсмана и ключов инструмент за реална защита на правата на лицата с психични разстройства.

Делчева отбелязва, че ключова препоръка на институцията е изпълнена с включването на изискване за задължителни патологоанатомични аутопсии, включително химико-токсикологичен анализ, при смърт на пациенти в лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ. Липсата на такава практика до момента изключва възможността за обективен анализ на причините за смърт и за превенция на бъдещи пропуски в лечението.

В становището се подчертава още, че проверките на омбудсмана и констатациите на КПИ показват сериозен дефицит на психосоциална рехабилитация, недостиг на персонал и неадекватни терапевтични възможности. Затова препоръчва държавната политика ясно да приоритизира развитието на услуги в общността и подкрепата за семействата на хората с психични заболявания.

Омбудсманът подкрепя създаването на общински комисии по психично здраве (чл. 148а), като препоръчва ясно да се регламентира редът за номинация и изискванията към членовете им, както и разширяване на интегрираната здравно-социална подкрепа по реда на Закона за социалните услуги.

Омбудсманът изразява и сериозни резерви относно възлагането на специализирани социални оценки на дирекциите „Социално подпомагане“, които не разполагат с необходимия експертен капацитет.

Във връзка с правата на непълнолетните омбудсманът подкрепя предложените изменения за засилване на процесуалните и материални гаранции при настаняване на непълнолетни лица в психиатрични заведения.

„В предложения законопроект са съобразени голяма част от предложенията на институцията на обществения защитник, правени през годините с оглед защита правата на хората с психиатрични заболявания. Като омбудсман, защитаващ правата на всички граждани, считам, че за приемането му е необходимо да бъдат взети предвид мненията и становищата на всички заинтересовани страни, както на органите и институциите, които той пряко касае, така и на работещите в системата на психиатричната помощ в страната, за да бъдат защитени в достатъчна степен правата на пациентите с психични разстройства и запазване на човешкото им достойнство, залегнали в Конституцията на Република България, законодателството на страната и международните договори“, посочва Делчева.

На конференция в края на миналата година експерти се обединиха около тезата, че трябва да има закон за здравно-психиатричната грижа. 

Кирил Пламенов