Още борчове в държавните болници и повече пари в частните

Държавните лечебни заведения намаляват пазарния си дял, предоставят услуги с по-ниско качество и имат сериозни финансови проблеми, сочи анализът на проф. д-р Спартак Керемидчиев от Института за икономически изследвания при БАН. На този фон частните клиники отбелязват сериозен средногодишен ръст на постъпленията от НЗОК. Така те увеличават пазарния си дял и оказват услуги с по-високо качество на пациентите, сочи още докладът представен на международна научна конференция Икономическо развитие и политики: реалности и перспективи.

По данни на НСИ в страната има 341 лечебни заведения за болнична помощ, от които държавните болници са 63, общинските – 120, а останалите 158 – частни. Макар и преобладаващи по брой, за периода 2019-2021 г. частните болници имат 34% пазарен дял, изчислен на базата на извършени, отчетени и платени дейности от НЗОК. Това показва, че частните болници са по-малки по размер от държавните. “Като цяло обаче те се справят по-добре от държавните, имат по-гъвкави системи за управление и финансиране на персонала”, коментира проф. Керемидчиев.

Доказателство за това е динамиката на пазарния дял по видове собственост, която показва ежегодно увеличаване на платените услуги на частните лечебни заведения за сметка на спад на приходите на държавните.

От 33% през 2019 г., частните болници увеличават пазарния си дял на 35% през 2021 г. В обратната посока се движи този показател при държавните. Техният пазарен дял се свива от 52% на 50%. Най-стабилни позиции имат общинските болници, чиито дял, намалява само с 1%. за периода – от 16% на 15%.

Освен по относителен дял важна е и динамиката на абсолютните стойности на финансиране, сочи анализът на проф. Керемидчиев. Според него за периода, който съвпада с развитието на К19 пандемията, финансирането на държавните болници нараства с 11%, на общинските болници – с 9%, а на частните – със 17%, при средно нарастване на всички средства с 13%.

Пресметнати като средногодишен темп на прираст най-бързо растат частните клиники – с по 10%, следвани от общинските – с по 4%, и накрая държавните - с по 3%.

"В държавните болници имаме политически назначения, нямаме бизнес управление. Цялата картина води до това - умираме най-много и живеем най-малко в Европа. Това е достатъчен аргумент, за да вдигнем знака за внимание", коментира по-рано Андрей Марков от Българската болнична асоциация.

Частните лечебни заведения изпреварват държавните и от гледна точка на качеството на предоставяните услуги. С особена сила това се отнася за равнището на информираността на пациентите и по-конкретно за техните права и задължения. Проф. Керемидчиев цитира едно изследване от 2019 г., според което в частните болници то е 45%, а в държавните – 40%.

Информираността за новите медикаменти общо е 47%, а за страничните ефекти от тях - 76% при частните и 72% - при пациентите на държавните болници.

Изследването сочи още, че частните лечебни заведения се справят по-добре и с грижите за пациентите си.

Според него 45% от пациентите в частните болници винаги получават обезболяващи, докато в държавните техният дял е 39%. Отделно, 22% от пациентите на държавните болници докладват за липса дори на бутон система, докато при частните лечебни заведения те са 15%.

Изследването извежда проблема за мотивацията на работещите в лечебните заведения, която съществено се различават при държавните и частни здравни структури.  На този фон 73% от шефовете на лечебни заведения  у нас отчитат, че в болницата, за която отговарят, има недостиг на лекари, а 90% казват, че има недостиг на медицински сестри.

Егор Глазунов