Отворено писмо: Без инсулин няма живот

Отворено писмо от инсулинозависими пациенти в Република България

във връзка с липсата на инсулин

 ФИАСП И ТРЕСИБА в аптечната мрежа.

Уважаеми г-н Министър-председател,

Уважаема г-жо Президент на Европейският парламент,

Уважаеми г-н Управител на НЗОК,

Уважаеми г-н Министър на здравеопазването,

Уважаеми г-н Министър на финансите,

Уважаеми дами и господа народни представители,

Уважаеми членове на Комисията за защита от дискриминация,

Уважаеми членове на Изпълнителна aгенция по лекарствата,

Уважаема госпожо Омбудсман,

Оцеляхме в условията на Ковид епидемия, оцеляваме и днес в условията, в които ни поставяте с липсата на желание да се справите окончателно с този болезнен проблем, а именно – липсата на инсулин!

Вие имате властта и лостовете да прекратите тази война срещу инсулинозависмите деца и възрастни.

Тази борба за всяка капчица инсулин не може да продължава.

Не може в 21 век да сме подложени на геноцид заради лобита, печалби и реекспорт.

Не може заради интересите на шепа фирми да ни превръщате в заложници.

Ние не сме просто статистика. Зад всяка цифра строи човешки живот.

Виждате лицата на инсулинозависимите: 185 деца, майки, бащи, братя, сестри, родители. Това е една нищожна част от всички инсулинозвисими пациенти в България.

Колко са те?

Около 40 000 инсулинозависими пациенти с диабет тип 1 и приблизително 110 000 хиляди с диабет тип 2 на инсулинова терапия. Това са 150 000 човешки съдби, зависими от вашите решения.

Вижте ни. Това сме ние, живи, реални хора, не суха статистика!

С липсата на инсулин в аптечната мрежа Вие ни поставяте в условия на ДИСКРИМИНАЦИЯ. Дискриминирате ни по признак – УВРЕЖДАНЕ, лишени сме от задължителното осигуряване на разумни улеснения при достъпа до получаване на инсулин.

Без инсулин, няма живот. След 96 часа без инсулин, настъпват тежки, фатални и необратими усложнения.

СПРЕТЕ РЕЕКСПОРТА СЕГА!

С уважение,

Елица Сиракова – родител на Богомил Сиракова, 11г. – инсулинозависим.