Парашутист на Гешев за новия ВСС: Странният случай на Владимир Николов

Според управляващите новият ВСС, чието избиране отсрочиха от октомври за края на годината или началото на следващата, ще бъде съставен от безупречни професионалисти. Някои от вече известните кандидати обаче никак не се вписват в красивата картина. Поне за трима от тях вече се знае, че са свързани по безспорен начин с бившия главен прокурор Гешев, който преследваше, а след това прекрати разследвания срещу ... новите управляващи.

Най-яркият пример е Владимир Николов, когото Гешев навремето направи шеф на своята Асоциация на прокурорите, създадена да звучи като антитеза на близкия до ППДБ Съюз на съдиите. Неговият авторитет сред магистратите обаче не е твърде висок не само по тази причина. Повечето от тях, в характерната стилистика на управляващите ни офицери от Военно-въздушните сили, определят кандидата на кандидатите за ВСС като "парашутист".

Вероятно заради прескачането на йерархични нива в кариерата му. През 2018 г. кандидатства за ръководител на Районната прокуратура в Плевен, но не получава нито един глас от Прокурорската колегия. Само три години по-късно, докато е прокурор на районно ниво, Николов е избран директно за административен ръководител на Окръжната прокуратура в Плевен.

Той не преминава предварително през конкурс за редови прокурор в окръжната прокуратура. С едно кадрово решение едновременно достига по-високото йерархично ниво и получава властта да ръководи цялата структура.

Отново — законът го допуска. Но законовата възможност не отговаря на моралния въпрос:

Как магистрат, който НЕ е преминал по общия конкурсен ред през окръжното ниво, получава правото да ръководи прокурорите, които са го направили?

Особено показателна е хронологията около другата влиятелна позиция на Николов. На 29 май 2021 г. той става председател на Асоциацията на прокурорите в България. Десет дни по-късно, 9 юни същата година е избран за окръжен прокурор.

Близостта между двете събития не доказва сама по себе си зависимост. Но последвалото публично поведение на АПБ изисква обяснение.

При ръководството на Николов асоциацията се превърна в един от най-активните публични защитници на Иван Гешев. Самият Николов заявяваше, че процедурата срещу главния прокурор не можела да се основава на „слухове и внушения“. Следваха декларации, които оставяха впечатлението не за защита на принципи, приложими към всички магистрати, а за защита на конкретния ръководител на прокуратурата.

Николов не остава само зад текстовете на асоциацията. Той участва в публични прояви редом до Гешев и друга негова сегашна кандидатка за ВСС - блондинката Милева, включително в протеста пред Съдебната палата, където застава пред медиите заедно с тях. Следват и други съвместни прояви. 

Впоследствие самият Николов трябва да обяснява и своя снимка с Гешев от работно посещение в САЩ, като заявява, че е бил включен в делегацията по разпореждане на тогавашното ръководство.

Всяка от тези прояви може да получи служебно обяснение. Събрани заедно обаче, те очертават трайна публична близост, а не случаен институционален контакт.

През целия период, в който едновременно е председател на АПБ и окръжен прокурор на Плевен, в публичното пространство не се откроява негова критика към модела „Гешев“, когато прокуратурата се използваше като бухалка срещу бизнесмени и политически неудобни, сравнима по сила с днешните му изявления за страх, зависимости и култура на подчинение.

Николов твърди, че е изразявал критичните си позиции „вътре в системата“. Но когато един магистрат заема две влиятелни позиции — ръководител на окръжна прокуратура и председател на национална съсловна организация — мълчанието навън също е публично поведение.

Критичният му образ се появява едва след загубата на административната власт.

След освобождаването си като окръжен прокурор Николов започва да говори за „морален и професионален дълг“ да се бори с проблемите, за страх в прокуратурата, за вътрешни зависимости и необходимост да бъдат осветени казусите „Осемте джуджета“, „Нотариуса“ и други. Заявява: „Не се страхувам“. Същевременно признава, че някои главни прокурори може да са се възползвали от авторитета му.

Това поражда най-тежкия въпрос към неговата кандидатура:

Защо борецът срещу зависимостите се появи едва след като административният ръководител загуби поста си?

Къде беше тази публична смелост, когато Николов ръководеше ОП–Плевен? Къде беше критиката към културата на подчинение, когато оглавяваше АПБ? Защо зависимостите станаха видими едва когато системата престана да му предоставя власт?

Принципността се доказва най-вече когато постът е заложен, не след като вече е загубен.

През 2026 г. новото ръководство на АПБ публично заяви, че при Николов организацията е била използвана като инструмент за персонална защита на Гешев. Според позицията повече от десет декларации били разпространени без предварително обсъждане и изрично решение на управителния съвет.

Управителният съвет определи като неприемливо Николов да изгражда образ на „борец срещу зависимости“ без самокритика и отчет за предишното си поведение. В позицията се твърди и че АПБ дълго е била използвана като трамплин за неговите кадрови амбиции.

Това са твърдения на настоящото ръководство на асоциацията, а не съдебно установени факти. Николов ги отрича и заявява, че решенията са били вземани от целия управителен съвет.

Именно затова той дължи конкретен отговор: кой е подготвял декларациите, кой е одобрявал текстовете им и въз основа на какви решения са били публикувани от името на АПБ?

През февруари 2026 г. Прокурорската колегия освободи Николов като окръжен прокурор с шест гласа срещу един заради дисциплинарни нарушения, свързани с неизпълнение на служебни задължения и неупражнен контрол като административен ръководител. Решението е обжалвано и не е окончателно.

Така кандидатурата му за ВСС поражда двоен парадокс.

Магистрат, достигнал окръжното ниво чрез административен пост и освободен от същия пост за нарушения в управлението, иска да оценява административните и дисциплинарните качества на останалите.

Публичен защитник на предишното ръководство се представя като борец срещу зависимостите, но едва след като самият той губи ръководната си позиция.

Ако освобождаването му е било форма на натиск, Николов трябва да посочи конкретните факти, които го доказват. Ако твърди, че винаги е бил критичен, трябва да покаже кога е изразявал тази критика публично, докато е разполагал с реална административна и съсловна власт.

Защото смелостта със задна дата е политическа поза, докато не бъде подкрепена с доказателства за последователност.

Различни кариери, една система

В биографиите на магистратите, издигани/парашутирани при модела Гешев се повтарят основните характеристики на модела „Гешев“:

•    израстване чрез доверието на административния ръководител;

•    заместнически назначения вместо последователно конкурсно повишение;

•    прескачане на нива чрез ръководен пост;

•    командироване, използвано като мост над апелативното ниво;

•    превръщане на институционалната комуникация в персонална защита;

•    използване на административни и съсловни позиции за натрупване на влияние;

•    критичност, появила се едва след загубата на власт.

Кандидатът за ВСС не трябва само да докаже, че не е нарушил закона. Той трябва да убеди колегите си, че няма да възпроизвежда зависимостите, от които самият той се е възползвал.

Не е морално убедително да се обявяваш срещу кадровите зависимости, без да обясниш как си израснал в тяхната среда.

Не е убедително да обещаваш край на кариерните асансьори, когато собствената ти биография показва движение нагоре чрез заместнически или ръководни назначения.

Не е убедително да обещаваш независим контрол върху главния прокурор, когато си бил негов заместник, говорител или публичен защитник.

И не е убедително да се представяш като борец срещу страха и подчинението едва след като самият ти си загубил властта, която си упражнявал в същата система.

Има един проверим тест, който предизборните речи не могат да заместят:

Висшият съдебен съвет не е трибунал за миналото. Но изборът му не може да бъде упражнение по институционална амнезия.

Кадровият орган не трябва да бъде награда за вярна служба към предишното ръководство. Не трябва да бъде и следващата спирка в кариера, ускорявана чрез административни назначения, командирования и съсловно влияние.

Новият ВСС ще има смисъл само ако в него влязат хора, готови да прекъснат практиките, които превърнаха конкурсите в чакалня, командироването — в повишение без титулярност, а заместническите постове — в асансьор между нивата.

Защото въпросът вече не е какво обещават Владимир Николов или другите безупречни кандидати за ВСС.

Въпросът е какво олицетворяват.

Следва Екип на 19 минути