Пчелите показват емоции: Проучване

Земните пчели подават езичетата си и сякаш „облизват устни“, когато опитат нещо сладко, а при горчиви или солени вкусове клатят глава и се опитват да избършат устата си. До този извод стигат учени, които за първи път наблюдават насекомо да показва видими реакции на храна, която харесва или не харесва.

Изследването подсказва, че вътрешният свят на пчелите може да е много по-сложен, отколкото се смяташе досега, и да прилича повече на този на бозайниците.

Изследователите от университета „Макуори“ в Австралия давали на земни пчели вода със захар, сол или хинин – веществото, което придава горчивия вкус на тоника.

След като отпивали от сладкия разтвор, пчелите многократно изплезвали глосата – езикоподобния си орган, с който смучат течности. Колкото по-сладка била течността, толкова по-често го правели. При солените и горчивите разтвори обаче започвали да клатят глава и да почистват лицето си, сякаш изпитват отвращение.

Интересното е, че пчелите подавали езичето си и когато пиели обикновена или солена вода след престой в гореща среда без достъп до течности. Това подсказва, че поведението не е просто реакция към захарта, а може да е израз на удоволствие от напитката.

Резултатите, публикувани в научното списание PNAS, показват още, че това поведение не се контролира от допаминовите механизми, свързани с храненето. Вместо това учените откриват връзка с невронен ендоканабиноиден път, който при бозайниците участва в емоционалната оценка на преживяванията.

„Винаги е имало противопоставяне между идеята, че насекомите са животни, и представата, че са нещо като малки роботи. Това е още една стъпка към доказването, че да бъдеш пчела включва и вътрешен живот“, казва съавторът на изследването професор Андрю Барън.

Макар мозъкът на пчелата да тежи под милиграм, предишни изследвания вече са показали, че тези насекоми могат да решават сложни задачи, да използват инструменти, да разпознават човешки лица, да броят до четири и дори да разбират понятието за нула.

Според учените новите открития могат да променят начина, по който гледаме на психологията на насекомите. „Все още не знаем какво точно преживяват пчелите, но вече можем да наблюдаваме поведение, наподобяващо емоции. Това ни дава практичен начин да изучаваме вътрешния им свят“, казва проф. Барън.

Екипът смята, че ако бъде потвърдено, че и други насекоми проявяват подобни реакции, това може да доведе до преосмисляне на отношението ни към тях. Според професора няма съществена разлика в организацията на мозъка между пчела и муха, което означава, че науката тепърва ще изследва колко сложен може да бъде вътрешният живот дори на най-малките създания.

Мария Пенчева