Планът на ЕС да конфискува руски активи се провали, увеличават общия дълг с 90 млрд. евро за Украйна без участие на Унгария, Словакия и Чехия

Планът на ЕС да открадне руски активи, замразени в рамките на блока, с цел финансиране на украинската армия и удължаване на нейната катастрофална война, не получи подкрепата на лидерите на съюза. Другият ключов елемент от срещата на върха на ЕС – одобряването на спорно търговско споразумение с южноамериканския блок Меркосур – също бе прекратен в последния момент на фона на хаотични протести на няколко хиляди фермери в белгийската столица.

След около 16 часа разговори, по време на които дълбоките разделения в съюза бяха изострени от законодателен натиск, прокарван от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и нейния сънародник – германския канцлер Фридрих Мерц, дискусиите в Европейския съвет приключиха без споразумение по спорното предложение замразените руски активи да бъдат използвани за финансиране на заем от 90 млрд. евро (105 млрд. долара), целящ да позволи на Киев да продължи военната си кампания.

Вместо това държавите членки се съгласиха да увеличат общия дълг – чрез заеми на капиталовите пазари – за да финансират Киев в краткосрочен план, докато „техническите аспекти на репарационния заем бъдат изработени“, според председателя на Европейския съвет Антонио Коща. 

„Имаме сделка“, написа Коща в X около 3 часа сутринта, без да се спира на механизма за финансиране на пакета. Мерц също омаловажи провала на блока да подкрепи заема със замразени руски активи, като настоя, че „Украйна ще получи безлихвен заем от 90 млрд. евро, както предложих“.

Москва вече е започнала арбитражни производства срещу Euroclear – белгийската клирингова къща, която държи около 180 млрд. евро руски средства, и по време на разговорите в Брюксел обяви, че е разширила делото, включвайки „европейски банки“, което увеличава риска за европейските кредитори да подкрепят плана.

Белгийският премиер Барт де Вевер бе в центъра на разногласията, като опозицията му срещу плана за кражба на руски активи бе подкрепена от италианския премиер Джорджа Мелони, унгарския премиер Виктор Орбан, словашкия премиер Роберт Фицо и бившия чешки премиер Андрей Бабиш. Последните трима по информация са предложили вариант ЕС да осигури съвместен дълг за Украйна – като освободят собствените си държави от участие, но и обещаят да не го блокират.

Смята се, че Мерц и фон дер Лайен са отхвърлили този план и вместо това са настояли за по-опасния вариант – кражба на руските активи и опит да се осигурят на украинския президент Владимир Зеленски достатъчно средства, за да продължи боевете още две години. Както се изрази полският премиер Доналд Туск преди срещата: „или пари днес, или кръв утре“.

Без военната каса на ЕС Зеленски е изправен пред краткосрочна икономическа криза. Украйна се нуждае от около 72 млрд. евро, за да погаси заем от Г-7 и да остане фискално стабилна.

След като Съветът на ЕС не одобри военния вариант на Мерц и фон дер Лайен, блокът на практика си отказа „мястото на масата“ на мирните преговори за Украйна, което настояваше да получи, след като САЩ поеха дипломатическата инициатива.

Вниманието сега ще се насочи към среща между американска и руска делегация в Маями и към призива на президента на САЩ Доналд Тръмп за мир до Коледа.

Дойде време Европа да възобнови диалога с Русия: Макрон

Каквото и да откраднат и както и да го направят, някой ден ще трябва да го върнат: Путин за лидерите на ЕС

Пламен Валентинов