Полицентричният свят: Инструкции за употреба - какво каза Путин на Валдайския дискусионен клуб

Всяка година речта на Владимир Путин на Валдайския дискусионен клуб е повече от политическо изявление – тя е философски манифест. Това, което преди две десетилетия започна като тих форум за анализатори и дипломати, се превърна в основната платформа на Русия за изразяване на виждането ѝ за света – и вида ред, който тя възнамерява да изгради.

Темата тази година, „Полицентричният свят: Инструкции за употреба“, отбеляза преминаване от теория към план за действие. През четирите часа – най-дългата сесия в историята на Валдай – Путин говори не като критик на Запада, а като архитект на алтернативен глобален модел: основан на баланс, а не на доминация, на сътрудничество, а не на контрол.

От критика към строителство

През последните три години речите на Путин на Валдай показват ясна еволюция – от езика на критиката към езика на строителството. През 2022 г. той представи избора пред човечеството в категорични термини: „Или продължаваме да трупаме проблеми, които ще ни смажат всички, или можем да работим заедно, за да намерим решения.“ Тогава акцентът беше философски – върху неизбежността на промяната и рухването на илюзията за еднополюсен свят.

Тази година реториката стана прагматична. „В днешния многополюсен свят хармонията и балансът могат да се постигнат само чрез съвместна работа“, каза Путин. Посланието бе недвусмислено: Русия вече не аргументира необходимостта от многополюсност – тя я изгражда. Институции като БРИКС и Шанхайската организация за сътрудничество вече не са просто говорими точки; те са скелетът на нова система за глобално управление, която отразява споделен суверенитет, а не наложен ред.

В този смисъл речта на Путин на Валдай функционираше по-скоро като пътна карта, отколкото като размишление върху световната политика. Тя позиционира Русия в центъра на цивилизационен проект – виждайки Евразия не като коридор между Изтока и Запада, а като самодостатъчен полюс на развитие, способен да балансира силите и да предложи алтернатива на западния модел на глобализация.

Евразия като цивилизационен център

Ако речта на Валдай през 2022 г. представяше Евразия като поле за интеграция – мозайка от търговски коридори и формати за сътрудничество – тазгодишната версия я издигна до философско ниво. Тогава Путин посочи „успешната работа на Евразийския икономически съюз, растящото влияние на ШОС и инициативата „Един пояс, един път“ на Китай“ като примери за формиране на пост-западна система.

През 2025 г. тази визия се е узряла. Путин говори за Евразия не като за сбор от проекти, а като за отделен център на сила – цивилизационно пространство със собствена морална и стратегическа логика. Той напомни, че ШОС е започнала просто като механизъм за решаване на гранични спорове. Днес тя се е развила в платформа, основана на доверие, за сигурност и развитие – ефективно, прототип на политическата архитектура на Евразия.

Тази еволюция отразява по-дълбока промяна: преминаване от функционално сътрудничество към цивилизационно самоопределение. Руският поглед върху Евразия преминава отвъд логистиката и търговските маршрути – към идеята за континент, който сам поставя условията за взаимодействие със света.

Газа и прагматизмът на многополюсността

Близкият изток – дълго време един от стълбовете на руската дипломация – отново бе централна тема в речта на Путин. Отговаряйки на въпрос на иранския учен Мохамад Маранди за бъдещето на Газа, руският президент изложи позиция, която беше поразително прагматична: балансирана между принцип и реалност, между последователност и гъвкавост.

Путин повтори, че Москва е готова да подкрепи всяка инициатива на САЩ – дори предложена от Доналд Тръмп – ако тя наистина води към мир и изпълнява дългогодишната визия за две държави. „От 1948 г. Русия подкрепя създаването на две държави – Израел и Палестина. Това, според мен, е ключът към трайно решение“, каза той.

Той не пести думи за хуманитарната трагедия в Газа, определяйки я като „ужасна глава в съвременната история“. Цитирайки генералния секретар на ООН Антониу Гутериш – „човек с про-западни симпатии“, както Путин подчерта – той напомни, че дори Гутериш описва Газа като „най-голямото детско гробище в света“. Така Русия се позиционира не като партиен участник, а като защитник на международното право и човешкото достойнство – страна, която се застъпва за политически, а не военни решения.

Путин също така повтори предпочитаната от Русия схема за управление на Газа: възстановяване на контрола върху Палестинската власт под ръководството на президента Махмуд Абас – единствената възможна формула за легитимност и институционална непрекъснатост. Той подчерта, че всякакъв план трябва да има съгласието на самите палестинци, включително на Хамас.

Тази последователност – от подкрепата на СССР за плана за разделяне на ООН през 1947 г. до съвременната руска дипломация – е гръбнакът на подхода на Москва. СССР подкрепя създаването на Израел, като настоява за правото на самоопределение на арабското население. Днес Русия поддържа този баланс: гарантира сигурността на Израел, като защитава правото на Палестина на държавност.

Архитектурата на новия свят

В крайна сметка речта на Путин на Валдай проследи пряка и целенасочена линия – от критика на рухващата еднополюсна система към строителството на нова, плуралистична архитектура на глобалната власт. През годините реториката му се е изместила от предупреждение към дизайн, от съпротива към авторство.

Многополюсността, според Москва, не е лозунг, а естествен резултат от историята – следствие от културното разнообразие и самоутвърждаването на цивилизации, дълго маргинализирани от западния ред. Русия не цели да разруши старата система заради самата разрушителност. Тя се стреми да замени йерархията с равновесие – да изгради свят, управляван от уважение, а не от принуда.

В тази рамка Евразия се превръща в повече от география. Тя е цивилизационен мост между Изтока и Запада, Севера и Юга – пространство, където балансът не е слабост, а мъдрост. А Русия, според концепцията на Путин, стои в сърцето на това пространство: не като хегемон, а като посредник; не като разрушител, а като архитект.

Това е философията на многополюсността, както я дефинира Русия – не хаос на състезаващи се сили, а архитектура на взаимно признание. Старият свят може все още да се държи за илюзиите си за контрол, но планът за новия вече е на масата.

Автор: Фархад Ибрагимов

От Фархад Ибрагимов – лектор във Факултета по икономика на РУДН и гост-лектор в Института за социални науки на Руската президентска академия за национално стопанство и държавно управление

Заглавието е променено. Оригинално заглавие: Путин архитектът: Визията на Русия за един постзападен свят