Правната комисия компрометира идеята за абсолютна давност

          През лятото след намеса на евродепутата Емил Радев (бел. ред. „главният прокурор на ГЕРБ“ и част от скандала с отвличането на кораба Бадр) и инициатива на депутати от ГЕРБ и патриотите, парламентът прие на първо четене промени в Закона за задълженията и договорите, с които се предвиди десетгодишна абсолютна давност, след изтичането на която се погасяват дълговете на физически лица.

Тогава текстовете бяха подложени на сериозна критика от водещи експерти в тази област като проф. Огнян Герджиков и проф. Ангел Калайджиев. Бяха отречени с негативни становища и от Министерството на правосъдието и Министерството на финансите, а също и на редица съсловни и браншови организации.

Надигна се сериозна съпротива срещу обещанието да се опрости всичко и на всички без критерий за добросъвестност. Внесеният законопроект не беше придружен от сериозна оценка на въздействието, от която да е видно как ще се измени поведението на длъжниците и кредиторите след една такава промяна – дали ще има бум на недобросъвестните, дали добросъвестните ще бъдат ощетени и какви реципрочни действия ще предприемат банките и кредиторите в новата среда. В мотивите и публичното говорене на вносителите  пък имаше абсолютно грешни аналогии с данъчното законодателство и предимно политически доводи и популизъм за желанието за справяне с фигурата на вечния длъжник.

Вярно е, че България е една от малкото държави, в която няма закон за личния фалит като средство за прекратяване на практиката „вечен длъжник“, но тази тема умело се измества от абсолютната давност. Абсолютна давност в Европа има в Дания – 30 години, Нидерландия – 20 години, Португалия – 20 години. Процедура по личен фалит има в повечето европейски държави, в САЩ, а дори и в Русия.

Може да се каже, че абсолютната давност и закона за личния фалит са две различни концепции за справяне с проблема „вечен длъжник“, даже донякъде се изключват взаимно.

Зад сложните процедури по личния фалит всъщност се крие законов ред, по който да стане освобождаването от дълга (цялостно или частично) и по който да се удовлетворят кредиторите, той обследва добросъвестност на длъжника и дава втори шанс на хора, които действително не са се укривали, имали са пълно желание и добросъвестно поведение по изплащане на дълга, но са в затруднено положение. Когато има такъв ред и той се спазва, ефектът ще се прояви в няколко посоки – ще се ограничи произволът с права и измамите, ще има превенция и дисциплина и за кредитора и за длъжника.

Затова е странно, че едни и същи депутати са предлагали и двете идеи през годините. А също така е странно и  кое налага евродепутатите, които стоят зад идеята за абсолютна давност и депутатите, които я приемат, да изберат нея пред личния фалит и да лансират лесното решение.

Всъщност, независимо от дебатите, кой модел за справяне с проблемите с дълговете е