Проектът за нова конституция не гарантира независимо разследване на главния прокурор: Съветът на Европа

Нито едно от действията на българските власти от декември насам по осигуряване на евентуално независимо разследване на главния прокурор не осигуряват нужните гаранции за това, посочва Комитетът на министрите на Съвета на Европа в огласени днес препоръки към България, предаде OFFNews.bg.

Препоръките са част от процедурата по изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека по делата Колеви срещу България и С. З. срещу България, съобщават от Българския хелзинкски комитет.

Делото Колеви срещу България е за неефективното разследване на убийството на прокурора Николай Колев, който приживе твърдеше, че убийството му е поръчано от тогавашния главен прокурор Никола Филчев. Другото дело - С. З. срещу България, е за неефективното разследване и бавното съдебно производство за изнасилването и опита за трафик на жена в Благоевград от страна на група мъже, сред които и полицаи.

Комитетът на министрите на Съвета на Европа се спира и на проекта на управляващите за нова конституция, като отбелязва, че и в него такива гаранции липсват, и отчита, че този проект в момента е в начален етап.

В документа се дават конкретни индикации за това какви биха били задоволителните мерки – създаването на конституционна рамка, съгласно която главния прокурор да не играе никаква решаваща роля в назначаването, реализирането на дисциплинарната отговорност или кариерното развитие на прокурорите и следователите, които са отговорни да разследват главния прокурор или други високопоставени прокурори, близки до него.

Главният прокурор трябва да бъде „изключен от каквото и да е пряко или непряко ръководство на такъв прокурор или следовател, и не бива да има контрол над която и да е от неговите или нейните дейности“, пише в препоръките.

Комитетът призовава още за въвеждането на съдебен контрол върху отказите за образуване на досъдебно производство от прокуратурата.

Същевременно в препоръките е отбелязано, че проектът на Министерския съвет за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс от декември 2019 г., с който се предвижда разследването на главния прокурор и неговите заместници да се провежда от прокурора, завеждащ Инспектората на прокуратурата, „не осигурява истинска независимост“ на разследването.

По-нататък се подчертава също така, че решението на Конституционния съд от 23 юли 2020 г. – с което се постановява, че главният прокурор не може да упражнява надзор за законност и методическо ръководство в случаите, когато разследван или проверяван е самият той – не дава гаранции при разследване на други високопоставени прокурори, близки до главния прокурор. То също така не променя факта, че главният прокурор би продължил да влияе върху потенциално разследващия го чрез уредбата на назначаването, кариерното развитие и йерархизацията на прокурорите.

В заключение е посочено, че органът на Съвета на Европа ще разгледа отново напредъка по изпълнението на двете дела през март 2021 г.