Пушката на Лечева гръмна Жоро Илиев, а Сумиста държеше номера й до сърцето си, защо?

Покрай предстоящото на 7 ноември произнасяне в съда по редовността на събранието на БОК, медиите напомнят, че изпусналата установения срок да се кандидатира Весела Лечева не е само със семеен хазартен бизнес, който спонсорира федерации - явен конфликт на интереси от една страна, но и с олимпийската харта, но има и други огромни въпросителни: 

Вече малцина си спомнят, но според информация на „Фрогнюз“, пушката, с която през 2005 г. бе застрелян босът на ВИС 2 Георги Илиев, е била притежавана в един момент именно от Весела Лечева.

Връзката лъсна при разследването на убийството, но бързо потъна в информационния поток. Друга забравена подробност от биографията на Лечева е друг случай, който се разиграва близо десетилетие по-късно, когато лидерът на мракобесната група за мокри поръчки „Килърите“ Петър Стоянов-Сумиста, бе задържан в столичната болница „Токуда“.

Пак според информация на „Фрогнюз“ в джоба му тогава разследващите са намерили листче с четири телефонни номера на известни личности. Едното било именно на Весела Лечева.

На този фон за мнозина от делегатите, подкрепящи Костадинова, случилото се на 19 март е било всичко друго, но не и честна надпревара.

„Няма как олимпийският комитет да се ръководи чрез машинации и натиск. Това е уреден мач, в който спортният дух е заменен от задкулисие“, коментираха те в серия от публични изяви. Подобни опасения сподели и генералният секретар на БОК Белчо Горанов, който подаде оставка след избора, заявявайки, че „не може да бъде част от процес, в който правилата се пренаписват според интереса на една група“.

В центъра на конфликта стои прост, но ключов въпрос: кой реално представлява БОК днес? Докато вписването на новото ръководство е спряно, всички актове на организацията остават под контрола на вписания председател – Стефка Костадинова.

Всеки документ, подписан от Лечева, може да бъде обявен за нищожен. В същото време Лечева се опитва да лансира версията, че МОК признава нейната фигура в комуникацията с международните структури. Така Българският олимпийски комитет функционира с две лица – едното юридическо, другото фактическо, без да е ясно кой носи отговорност за съдбата на БОК.

Нито писмата от Лозана, нито вътрешните обяснения могат да заместят съдебното решение, което ще определи кой ще представлява олимпийското движение на България. Докато то не бъде произнесено, всеки опит за „соломоново“ решение рискува да задълбочи кризата. Защото олимпийските принципи изискват не просто състезание, а честна игра. А когато феърплейът бъде изместен от задкулисие и лични интереси, победител няма – губи само спортът.

narod.bg

Кирил Пламенов