Разширяване на възможностите за обявяване на военно положение мина на първо четене в комисия

Комисията по отбрана в Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, съобщава БТА. 18 от членовете на комисията гласува "За", а двама - "против".

Промените са предложени от министъра на отбраната Атанас Запрянов. С тях се създава се изрична уредба относно определяне дейността на Върховното главно командване и разрешаване използването на оръжие и/или технически средства от въоръжените сили срещу безпилотни автономни системи и средства при охрана и отбрана на военни обекти, пунктове за постоянна дислокация, военни формирования, техника и корабни платформи, разположени извън пунктовете за постоянна дислокация.

Други от промените пък са свързани с въвеждане на категорията "колежани" и регламентиране възможност за водене на електронен регистър на курсантите и колежаните. Също така се разширяват и възможностите за обявяване на военно положение.

Измененията целят по-ясно регулиране на процедурите, без да се дават нови правомощия на министъра на отбраната или на президента, обясни председателят на комисията Христо Гаджев.

Той уточни, че Върховното главно командване съществува още от приемането на Конституцията, но досега не е било уредено как да функционира – кой взема решения, как се провеждат заседанията и какви са отговорностите на отделните участници.

С предлаганите промени се създава възможност тези процедурни правила да бъдат определени с указ на президента по предложение на Министерския съвет, за да се избегне необходимостта те да се изработват в кризисна ситуация.

Според бившия депутат Велизар Енчев парламентът ни подготвя за война: 

"Българският парламент, чрез своята ресорна комисия, реши да „уточни процедурите за въвеждане на военно положение“.    

     Официалната версия гласи: „Нови правомощия за президента или министъра на отбраната не се въвеждат“... 

     Чудесно!  Само че детайлите липсват напълно. Кой ще решава, как ще се провеждат заседанията на Върховното главно командване и какви ще са точните отговорности на участниците? 

     На тези въпроси не се дават никакви отговори. Пълна тайнственост.

    Това не е уникално за България. В други страни процедурните уточнения често са код за въвличане във война или за узурпиране на властта:

• Полша (2022) – приеха законови промени за бързо въвеждане на военно положение, но детайлите за процедурите не се публикуваха. 

• Унгария (2020) – премиерът Виктор Орбан "ще уточнява процедурите за въвеждане на военно положение“, като получава почти неограничени извънредни правомощия,  а парламентът практически изчезва от процеса.

• САЩ – законите за национална отбрана са пълни с „процедурни уточнения“. Детайлите се публикуват формално, но гражданите ги виждат чак когато извънредното положение вече е факт.

     България има закон за военно положение, за който никой не знае правилата. Което е перфектната формула за генериране на изкуствена криза с цел репресии, преврат или влизане във война. 

     Ако патрициите решат да го използват, плебсът ще научи детайлите твърде късно, за да реагира. 

     Апропо, а дали между редовете не се отнемат още правомощия от държавния глава? Както вече му отнема правомощията за ДАНС, ДАР и ДАТО. 

---------------------------

     Посланието на снимката: на кръгла маса в парламента тези депутати написаха таен закон за въвеждане на военно положение".

Кирил Пламенов