Руският олигарх Алишер Усманов осъди в Германия в. Франкфуртер Алгемайне

Съд в Хамбург удовлетвори изцяло иск на руския милиардер Алишер Усманов срещу германския "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг". На изданието се забранява да разпространява "многобройни клеветнически твърдения" за милиардера. Освен това, за първи път съд с европейска юрисдикция забранява разпространението на твърденията на покойния руски опозиционер Алексей Навални за Усманов, които по-рано руски съд призна за неверни.

"Съдът в Хамбург удовлетвори иска на Алишер Усманов (№9 в класацията на руските милиардери — 2025 Forbes, със състояние 16,7 млрд. долара) срещу германския вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung (FAZ), забранявайки му да разпространява редица твърдения за него", съобщи пресслужбата на руския милиардер.

"Съдът се съгласи с аргументите на А. Усманов и удовлетвори изцяло иска", се казва в прессъобщението.

През април 2023 г. немското издание публикува статия "По поръчка на Кремъл", в която се твърди, че Усманов е използвал състоянието си "в интерес или по поръчка на Кремъл", неформално представлявал интересите на руските власти в Узбекистан и се намесвал в редакционната политика на в. "Комерсант" след придобиването му през 2006 г.

След като вестникът отказа да подпише декларация за прекратяване на незаконните действия под формата на "многобройни клеветнически твърдения за Усманов", руският милиардер подаде иск в съда на Хамбург.

Съдът призна твърденията на "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" за нарушаващи личните права на Усманов и ги забрани. Ако изданието наруши забраната, може да му бъде наложена глоба в размер до 250 000 евро за всеки случай на нарушение. Ако глобата се окаже невъзможна за събиране, тогава се налага административен арест за срок до шест месеца за всеки случай на нарушение на забраната и до две години общо.

Освен това, съдът с европейска юрисдикция за първи път забрани разпространението на твърденията на руския политик Алексей Навални ( той почина на 16 февруари 2024 г. в колонията "Полярният вълк" в ЯНАО на 47-годишна възраст) относно Усманов, които руски съд призна за неверни. Навални, по-специално, твърдеше, че Усманов е "подарил" недвижими имоти на структури, свързани с заместник-председателя на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев, "като компенсация за това, че Медведев е прикривал бизнеса на Усманов за сметка на "Газпром"". А също и че милиардерът през 2002 г. е придобил активи на "Газпром Инвестхолдинг" чрез контролирана от него компания, "продавайки държавна собственост на себе си".

Адвокатите от кантората Rechtsanwälte Steinhöfel, представляващи интересите на Усманов, отбелязват, че твърденията на Навални, както и обвиненията на милиардера за намеса в редакционната политика на "Комерсант", са били използвани за обосноваване на санкциите на ЕС срещу Усманов и за започване на разследвания срещу него в Германия. Според адвоката по медийно право Йоахим Щайнхефел, решението на съда потвърждава, че ключовите твърдения в статията на "Франкфуртер Алгемайне" "не са нищо друго освен коктейл от неверни твърдения и дискредитиращи наративи на Алексей Навални". "Може да се направи логичното заключение, че самото обосноваване на санкциите на ЕС е само натрупване на клеветнически, неоснователни и незаконни обвинения", подчерта той.

От 2023 г. адвокатите на Усманов са получили 18 съдебни акта и 105 заявления за прекратяване на незаконни действия от медийни ресурси по целия свят, което е довело до премахването на стотици некоректни статии и внасянето на корекции в повече от 2000 публикации за милиардера. През януари 2024 г., например, съдът в Хамбург забрани на списание Forbes USA да разпространява информация, че Усманов е бил свързан с руския президент Владимир Путин.

Усманов се озова под санкциите на ЕС на 28 февруари 2022 г. През май 2023 г. той оспори тези санкции в съда. Европейският съд обаче отхвърли иска и подкрепи позицията на ЕС.

Кирил Пламенов