Съдят БНБ за 400 млн. долара заради КТБ

Срещу Българската народна банка са заведени две дела във федерален съд в Ню Йорк заради фалита на КТБ. Отделно от това вложители водят съдебни дела заради забавеното изплащане на влогове от банката, която фалира през 2014 г.,, съобщава Фрогнюз.

Информацията става известна от финансовия отчет на БНБ за 2018 г., който е внесен в парламента на 30 април. Документът съдържа традиционно и анализ на развитието на икономиката и състоянието на банковата система в страната.

Никъде в документа не се споменава делото заведено заради фалита на КТБ в Международен център за разрешаване на инвестиционни спорове (ICSID) във Вашингтон от Оманския фонд срещу България. Както Фрог Нюз разкри, според информация на съда във Вашингтон, делото не е приключило, въпреки че Министерството на финансите на България обяви, че печели спора. Независимо, че по делото отговаря МФ, БНБ също има пряко участие в развилите се през 2014 г. събития.

Делата, заведени в щата Ню Йорк, са свързани с искано обезщетение във връзка с действия на назначените през 2014 г. квестори на КТБ  и са на обща стойност 400 млн. долара. Припомняме, че през декември 2018 г., срещу квесторите Станислав Лютов и Елена Костадинчев бяха повдигнати обвинения в умишлена безстопанственост в особено големи размери точно заради дейността им в затворената банка.

Според доклада на БНБ развитието на делата срещу институцията е в ранен етап. Вероятно са заведени през миналата година, тъй като отсъства информация за тези претенции в отчета за 2017 г., пише economix.bg.

От отчета става ясно още, че срещу БНБ са заведени съдебни дела, свързани с искано обезщетение за забавено изплащане на влогове, за суми над гарантирания размер на влоговете или за оспорване на преводи от клиенти на КТБ на обща стойност около 61 млн. лв.

Към момента в България няма установена съдебна практика по подобни случаи, като са налице и редица открити въпроси, свързани с приложимия закон и процесуалния ред за разглеждането и, пише в отчета. Повечето от делата са спрени, включително заради преюдициално запитване, твърди докладът. Делото в Съдът на ЕС приключи през октомври 2018 г. със становище, че БНБ е нарушила европейските правила като е забавила изплащането на депозити от КТБ. Един от въпросите, очакващи тълкуване от ВКС и ВАС е дали делата срещу БНБ трябва да се гледат по ЗОДОВ или ЗЗД.

Ръстът на кредитирането, който бе регистриран през 2018 г. и продължава от началото на 2019 г., крие рискове, особено ако се стигне до по-сериозно забавяне на икономиката или до покачване на лихвите, пише още в отчета.  "Бързият кредитен растеж е потенциален източник на цикличен системен риск, който би могъл да се материализира при последващо отслабване на икономическата активност и/или бъдещо покачване на лихвените равнища. При настъпването на такива условия на натиск е подложена способността на кредитополучателите да обслужват задълженията си, а и съответно устойчивостта на капиталовата позиция на банките към кредитен риск", посочва  централната банка.

От доклада на БНБ става известно още, че през миналата година, с решения на УС на народната ни банка, са приложени надзорни мерки спрямо пет банки за нарушения на регулаторната надзорна рамка. През 2018 г. са завършени девет надзорни инспекции на място, четири от които започнати през 2017 г., а други четири продължават след края на отчетния период. Това означава, че повечето инспекции са приключили с надзорни мерки. Проверките са били насочени по-специално към концентрацията на кредити.

Що се отнася до нарушенията, в доклада пише, че в „някои банки” е налице „цялостно или частично неизпълнение на препоръки за преодоляване на повтарящи се слабости в класификацията и отчитането на кредитни експозиции, признаването и отразяването на приемливи обезпечения за целите на провизирането, претеглянето на експозициите за кредитен риск и коректното им докладване в съответните отчети.”

По-нататък се казва: „Нарушенията са свързани със занижена оценка на кредитния риск, кредитни концентрации и рисково претеглени активи, както и пропуски в отчетността за капиталовата адекватност и в процеса на анализ на капиталовата адекватност. ”От отчета става ясно, че сред предписанията са и промяна на лимитите на кредитен риск.

Делът на петте най-големи банки е нараснал до 59.4% в края на декември 2018 г. (при 55.9% за 2017 г.). Намалява делът на местните банки за сметка на банките и клоновете на банки от страни извън ЕС.

Източник: Фрогнюз