Само 4% от българите със заплати над 1000 лв.

Голяма дискусия се разрази на последното правителствено заседание относно големите богатства на българския народ. Според данни от банките спестяванията у нас са на стойност над 30 милиарда лева. Въпросът е обаче как те са разпределени.

Числата никак не са симпатични и говорят за унищожаването на средната класа, която по принцип е гръбнакът на всяко модерно общество. В България обаче тя на практика не съществува, особено пък в европейски измерения.

За информация на управляващите представяме данните от последните проценти, датирани към декември 2011 г., което ясно показва истинската, а не пожелателната картина на “богатството” в България.

Оказва се, че със средноевропейски месечни доходи – над 1000 евро или 2000 лева, в България са едва 0,4% (!!!) от работещите.

Към нискостандартната ни средна класа можем да причислим и хората, които се разписват месечно за суми между 1000 и 2000 лева. Това са още 3,6 на сто.

Другата група над обявения от синдикатите социален минимум са още 23,2%, които вземат от 500 до 1000 лева. Всичките останали 60% от хората у нас живеят в бедност.

В този смисъл няма нищо изненадващо и в данните за спестителство. Българите, които изобщо успяват да спестяват, са жалките 16,9 на сто. Почти всички те – 11,6% от всички заделят до 100 лева на месец. Над 200 лева, което са си нищо и никаквите 100 евро, спестяват едва 2,2% о българите.

Всичко това не говори за грандиозно богатство. Не е трудно да се провери и банковата стастика, която съвсем ясно сочи, че задушаващото мнозинство от влоговете са от 1 до 1000 лева. Не бива да се забравя и банковата практика напоследък, за да се изпълняват вътрешни указания, един влог да бъде раздробяван на няколко. Заради това се получава и следния резултат – хората, които имат възможността да спестяват, обикновено имат по няколко сметки. Така цитираните от вицепремиера Дянков 800 000 влога реално принадлежат на не повече от 250 000 души, а от тях дори и половината не надминават съкрушителните 1000 евро парчето.

Иначе закъснелите намерения на правителството да раздвижи потреблението са логични и неотложни, но засега си остават само пожелания при липсата на стратегия за развитие, коментират анализаторите.