Сделка за ресурсите между САЩ и Украйна: Какво знаем досега

САЩ и Украйна подписаха споразумение за природните ресурси, което дава на Вашингтон достъп до огромните минерални залежи на страната в замяна на помощ за икономическото възстановяване на Украйна. Дипломацията по сделката продължи месеци наред и се превърна в основен спорен момент в отношенията между Вашингтон и Киев.

Ето какво знаем за очертанията на сделката.

Преференциален достъп за САЩ

Със споразумението се създава съвместен американско-украински инвестиционен фонд за възстановяване, който да привлича инвестиции в украинската икономика, особено по отношение на проекти за проучване на ресурси.

Според украинския заместник-министър на икономиката Тарас Качка САЩ ще получат преференциален достъп до инвестиции в добива на редкоземни минерали.

Украинският министър на икономиката Юлия Свириденко обаче заяви, че фондът ще функционира като „равноправно партньорство“, като никоя от страните няма да има доминиращ глас. Украйна ще запази „пълен контрол върху ресурсите“ - включително върху земните недра - и ще продължи да определя условията и местата за добив. Сделката също така не прехвърля държавни компании в частни ръце.

Разделение 50/50

Украйна ще внася 50 % от новите наеми за нови лицензи за нов добив във фонда, като парите вътре ще бъдат инвестирани изключително в Украйна. През първите десет години печалбите няма да бъдат разпределяни, а ще бъдат изцяло реинвестирани в украинската икономика, съобщават от Министерството на икономиката. Нито вноските, нито печалбите подлежат на данъчно облагане.

Без гаранции за сигурност за Киев

В сделката обаче видимо отсъства каквото и да било споменаване на предоставянето на гаранции за сигурност от страна на САЩ на Украйна, въпреки че това беше „една от първоначалните цели“, както е описано от Ройтерс.

Според „Ню Йорк Таймс“ идеята за гаранции за сигурност е била отхвърлена от САЩ „още в началото на процеса“.

Въпреки това говорителката на Държавния департамент на САЩ Тами Брус настоява, че сделката ще укрепи сигурността на страната: "Когато Америка е ваш приятел и партньор, вашата нация ще бъде в по-добро положение. А компонент на сигурността има само в нашето присъствие."

Предишната помощ от САЩ не е включена

Сделката за ресурсите „се фокусира върху бъдещата, а не върху миналата военна помощ от САЩ“, заяви украинското министерство на икономиката, като добави, че приходите от вече действащи проекти не са включени в съвместния инвестиционен фонд. Според Свириденко споразумението „не включва разпоредби относно каквито и да било украински дългови задължения към САЩ“.

По-рано САЩ представиха сделката като начин Украйна да изплати предишна военна помощ, която администрацията на американския президент Доналд Тръмп оценява на 350 млрд. долара. Украйна настояваше, че миналите помощи са били предоставени безусловно, като същевременно ги оценяваше на 90 млрд. долара.

След подписването на сделката Тръмп предположи, че САЩ „теоретично“ биха могли да получат много повече от 350 милиарда долара от сделката.

Първоначални реакции

Американският сенатор републиканец Линдзи Греъм определи сделката като „изключително полезна за американската икономика“ и добави, че тя ще подобри връзките между Вашингтон и Киев.

Вестник „Ню Йорк Таймс“ изказа предположение, че „сделката ще има малко значение“, ако Русия и Украйна не успеят да постигнат устойчиво прекратяване на огъня.

Бившият руски президент Дмитрий Медведев заяви, че САЩ по същество са принудили Украйна да плаща за американската помощ с минерали.

Трънлив път към споразумението

Преговорите по споразумението се проточиха с месеци, въпреки че страните планираха да го подпишат в края на февруари по време на посещението на Владимир Зеленски в Белия дом. Телевизионната среща на Зеленски с Тръмп обаче доведе до разгорещена размяна на реплики, като президентът на САЩ обвини украинския лидер в неблагодарност и „заиграване с Трета световна война“. Оттогава САЩ на няколко пъти критикуваха Украйна за бавния напредък по сделката, като в един момент Тръмп поиска от Киев да я подпише „незабавно“.

Пламен Валентинов