Смъртността остава двойно по-висока от раждаемостта у нас през 2024 година

Министерският съвет прие Годишен доклад за 2024 г. за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия 2030.

Данните от доклада показват, че през 2024 г. раждаемостта намалява, но коефициентът на общата раждаемост (8.3%о) надвишава средните стойности за ЕС (8.2%о). Средната възраст на жените при раждане на първо дете през 2024 г. е 27.6 години, като в регионален аспект той варира от 22.1 за област Сливен до 30.9 за област София (столица).

Продължителност на живота и смъртност

Положителна тенденция се наблюдава по отношение на средната продължителност на живота, която отново започва да се покачва и достига 75.6 години, което се свързва основно с отшумяването на влиянието на пандемията от COV1D-19. Средната продължителност на живот в Европейския съюз е 81.4 години.

Продължава и тенденцията за намаление на смъртността (15.6 на 1 000 души, при 15.7%о за 2023 г., 18.4%о за 2022 г. и 21,7%о за 2021 г.), но въпреки това България продължава да е с най-висок коефициент на общата смъртност сред страните от ЕС (средно 10.8%о).

Положителна тенденция се отчита и по отношение на лечимата и предотвратимата смъртност, които също намаляват (съответно 194,13 на 100 000 души за 2024 г. при 212,97%ооо за 2020 г. и 276,58%ооо при 316,48%ооо за 2020 г.).

Смъртността в България е най-високата в Европа

Нивото на детската смъртност (4.5%о) също продължава да намалява, като се доближава до средният показател за ЕС е 3.3%о. Този индикатор е показателен за качеството на медицинската помощ, но върху него голямо влияние оказват жизненият стандарт и здравната култура на населението.

Най-честа причина за смърт

са болестите на органите на кръвообращението (60.7%), следвани от новообразуванията (17.0%).

Заболеваемост и хронични заболявания 

Отчита се намаление на заболеваемостта от злокачествени новообразувания (391.6%ооо за 2024 г., 406.5%ооо за 2023 г. и 405.6%ооо за 2022 г.), която продължава да е значително по- ниска от 2019 г. (434,9 %ооо). Най-висока е заболеваемостта от рак на мъжките полови органи (92%ооо), рак на млечната жлеза при жените (89.4%ооо) и рак на храносмилателните органи (8.7%ооо).

Броят на освидетелстваните и преосвидетелствани лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане е значителен, като през 2024 г. достига до 193 793 души, при 182 789 души през 2023 г. Най-висок е относителният дял на лицата от възрастовата група над 60 години (51.4%), следвани от възрастовата група 50-59 години (27.3%).

Анализът на ключовите показатели за мониторинг на изпълнението на Националната здравна стратегия 2030 показва положителна тенденция по отношение на общата, детската и преждевременната смъртност, очакваната продължителност на живота при раждане, годините живот в добро здраве при раждане, очакваната продължителност на живота и други. По отношение на показателите за смъртност от болести на органите на кръвообръщението, исхемична болест на сърцето, остър инфаркт на миокарда и мозъчно- съдова болест също се наблюдава положителна тенденция за намаляване. Причините за това биха могли да са следствие от подобряване на начина на живот, на факторите на околната среда, на качеството на здравната грижа, включително и навлизането на нови технологии за ранна диагностика и лечение.

Общите констатации за състоянието на общественото здраве са, че България изостава от страните-членки на ЕС, като сериозно предизвикателство остават хроничните незаразни болести, които са основна причина за инвалидизация, намалена работоспособност и смърт. През 2024 г. са реализирани голям брой мерки за повишаване качеството на здравните услуги и на ефективността на системата на здравеопазване, но следва да се има предвид, че реалните резултати от приложените мерките в здравния сектор дават отражение в дългосрочен план.

Кирил Пламенов