Смъртта на Горна баня: софийския спакурорт

С 3-4 минерални извора Будапеща е сред Топ 10 най-посещавани и най-печелещи от туризъм градове в Европа. Понеже утре започва българският спаконгрес, а след 4 дни е Денят на София, показваме как стоят нещата с нашия столичен спакурорт - единственият, който е в рамките на града. Защото Банкя е далеч отвъд Околовръстния път.

ВИЖ СНИМКИ ТУК!

Банята, дала името на Горна баня, е една от най-красивите сецесионни сгради на София. Или беше. Защото зданието, за което от 30 г. се говори как ще бъде ремонтирано, е в толкова отчайващо положение, че ако беше човек – щеше да бъде в клинична, за да не кажем в абсолютна смърт. Отишли ли са си много орнаменти, конструктивно нарушенията са почти или съвсем необратими – зависи дали ги наблюдава оптимистът или песимистът.

Гледката, която ви показваме в тази тъжна фотосесия, е зловеща и срамна. Място, което можеше да изкарва десетки милиони лева, ако не на месец, то на сезон, и така цяла година, за общинската хазна и за всички нас, не просто се руши. То е рушено. Съзнателно. И то с огромните усилия на местната общност – любимо на политиците клише, когато не им е удобно да обвинят директния виновник – местното население.

Виновни са обаче и хилядите хора, които идват всеки ден, прииждат от цяла София, „да си наточат” вода. Без да обръщат внимание и да показват на колкото могат повече хора – със социалните мрежи на практика всеки стига да половината население на света, без да се интересуват какво се случва с Банята. Реакция няма. Мълчанието на агнетата – любезно ще наречем така всичките тези овце и истински кочове.

Свързаният директно с Банята туристически обект – твърди се, че има или поне е проектирана подземна връзка между храма на минералната вода: най-популярната в цяла България, и хотела от другия бряг на малката улица, възголям и прогниващ, също е срамна гледка.

Приватизиран по времето на Софиянски – партньорът на партия с явно лъжливото име Български възход, понеже тук личи само падение, при това от близки до дългогодишния кмет на София, е най-лошата възможна реклама за българския туризъм. Не само, защото е застинал някъде преди 30 години и се е хербаризирал по най-грозния начин.

Надникнахме и отвращението, което предизвиква визитацията е сравнимо само с онова при посещение на друг един забравен комплекс от този тип – на Копитото, където потънаха бая държавни милиони по схема с едни братя бизнесмени и зърнари преди четвърт век. Но за онова място на върха ще разказваме друг път...

Поразкъртени, олющени пейки отпред, също олющена врата – спомен от соца, ужасяващо остарял отвътре, с рецепция като от 1968 г., пълна скръб, с асансьори, на които не бихме се качили, защото гаранцията, че ще излезем от тях е въображаема, с невисока проба, да не кажем по-друга и по-точна дума, заведения и даже нещо като супермаркет отдолу, вместо спацентър и минерални басейни.

Зрелището е удивително справедлива характеристика и / или картина на онова, което причинихме на собствената си страна за 33 години преход. Докато се оплаквахме и проклинахме онзи незнаен някой друг, който ни бил виновен, викайки неидващата неволя. И, ако такива работи като характеристики и картини са си фикция, тук истината е гола, болезнена, нетърпима в своята жестокост.

Буквално и нагледно доказателство за верността на култовия лаф за българската история, разказана в едно изречение.

То гласи: „И след това станало още по-лошо”.

Мария Пенчева