Срещата ЕС-Западните Балкани претърпя провал

Испанският премиер не присъства на срещата ЕС-Западните Блкани в София.  От 19’ първи писахме, че Рахой ще бойкотира събитието заради участието на косовската делегация, заради което многократно бяхме обвинени в лъжа.

Видимото отсъствие на испанския премиер не може да се нарече неочаквано. Предвид каталунската криза преговорите на една и съща маса с косовски представител биха означавали фактическо признание на казуса с Прищина, което е немислимо.  Затова Рахой очаквано отказа да присъства на срещата, въпреки всички клетви, че няма никакви проблеми, заявени от вицепремиера и външен министър Екатерина Захариева.

Пет страни - членки на европейското семейство обаче така и не признаха косовския статут на самостоятелна държава. Това са Испания, Румъния, Кипър, Гърция и Словакия. Липсата на консенсус по този въпрос в ЕС изисква съответна политика  и търсене на дипломатичен подход.  Затова третирането на Косово като равноправно със страните от региона на срещата ЕС-Западни Балкани е достатъчна причина да се твърди, че събитието е съпроводено с гаф още от зародиш.  Необходимо да бъде потърсена лична отговорност на Екатерина Захариева, която в качеството си на ресорен вицепремиер и външен министър беше длъжна да знае проблема и да не превръща срещата ЕС-Западни Балкани в център на българското председателство. А това ни гарантира провал. В този случай поемането на отговорност означава – оставка.

Има и други причини да се смята, че срещата е провалена. Финалната декларация приета от лидерите на ЕС скастри амбициите на нашите западни съседки за скорошно присъединяване. Документът гласи, че ЕС ангажира да сплоти държавите от Западните Балкани и да ги доближа до съюза, но не се говори за никакво членство, а само за европейска перспектива в необозримо бъдеще. Иначе казано основната заявена тема на нашето европредседателство беше подмината и отметната.

Формален се оказа и общият тон на  декларацията, я която се говори за споделяне на ангажимента на Западните Балкани към "европейските ценности и принципи”.

Темата беше подменена с по-значими за ЕС международни въпроси. Лидерите на ЕС се възползваха от срещата,  за да обсъдят ангажимента си за ядрената сделка с Иран и да сформират общ фронт срещу политиката на Тръмп.

Акцент върху  Балканите се прави само във връзка с намерението на ЕС да засили влиянието си в региона, но само заради любимата на еврочиновниците тема за „руската заплаха”.