ТИР-магнатът Ваньо Алексиев мачка магистралите, ние плащаме сметката с ергенКА в Монте Карло

Ваньо Алексиев – собственик на флотилия ТИР-ове, спокойно си лети с частни самолети към Монте Карло, в компанията на бившата победителка от “Ергенът” Валерия. Същата Валерия, която само допреди година ронеше сълзи по пианиста Евгени Генчев пред милиони зрители. Докато Ергенът 2 обикаля сцените с Мариус Куркински, хубавелката позира пред Хотел дьо Пари в съседство с казиното на Монте Карло и ТИР-богаташа.

Алексиев, известен не само с придобивки като Бугати за 3 млн.евро, докато ТИР-овете и рейсовете му плащат по стотинка на км, а собствениците на автомобили - 80% от пътните ремонти, печели милиони от тежкотоварен транспорт и превозвачество, тъй като неговите камиони и автобуси почти без пари разбиват магистралите, изградени и поддържани с нашите данъци. А в чужбина плащат над 3 пъти по-високи такси.

Изобщо не споменаваме за разликите в реалния и декларирания товар на камионите - от това се изкарват други едни милиони, но е безспорен факт, че над 1000 камиона бяха изловени от тола още в първия ден, когато след петилетка пасуване държавата най-накрая започна да използва тази негова опция. Която показва и какви чутовни пари протичат през митниците ни.

Като че ли разследването на бандата около Асен Василев в тази агенция по време на уплавленията на ППДБ ще даде интересни данни за тая работа.

В същото време той сам демонстрира богатството си и със скъпи часовници и пищен лайфстайл из емблематични европейски курорти.

Вместо инвестиции в безопасен транспорт или пътища, които ТИР-овете му ежедневно рушат, бизнесменът предпочита да парадира със “завоеванията” си – както в гаража, така и в личния си живот.

Сегашната му спътничка – Валерия, стана популярна със зеления си активизъм и любов към животните, но изглежда няма проблем с разточителния лайфстайл на логистичния бос.

Справедливо ли е обикновените хора да плащат за пътища, които тежкотоварният бизнес съсипва, докато малцина като Алексиев си правят селфита от яхти и писти?

Един въпрос с дълъг отговор – и още по-дълбоки дупки по пътя към него.

Тодор Митов