Тръмп без подкрепа за Ормузкия проток от съюзниците

Искането на президента на САЩ Доналд Тръмп за създаване на коалиция, която да съдейства за повторното отваряне на Ормузкия проток, не получи подкрепа, съобщава Reuters.

Съюзниците на Вашингтон – Япония и Австралия – заявиха, че засега не възнамеряват да изпращат военни кораби в Близкия изток, които да съпровождат търговски плавателни съдове през стратегическия морски път.

Междувременно конфликтът между САЩ и Израел срещу Иран продължава да разклаща региона и да влияе върху глобалните енергийни пазари вече трета седмица. Вчера Тръмп подчерта, че страните, които силно разчитат на петрола от Персийския залив, трябва също да поемат отговорност за защитата на пролива, през който преминава около 20% от световните енергийни доставки.

Пазарите в Азия реагираха предпазливо. Цената на суровия петрол Brent се повиши с над 1% и надхвърли 104,50 долара за барел, докато повечето регионални борсови индекси се понижиха заради опасенията за сигурността на петролната инфраструктура в Близкия изток и призива на Тръмп съюзниците да се включат по-активно.

"Настоявам тези държави да се намесят и да защитят собствената си територия, защото това е тяхна територия", подчерта американският президент.

Тръмп заяви, че администрацията му вече се е свързала със седем държави, но не е посочила кои точно. Той изрази надежда, че Китай, Франция, Япония, Южна Корея, Великобритания и други ще участват.

Японският премиер Санае Такаичи - твърд поддръжник на Тръмп, обаче днес заяви, че страната ѝ, ограничена от конституцията си, отричаща войната, няма план да изпраща военни кораби за ескортиране на плавателни съдове в Близкия изток, откъдето получава 95% от петрола си.

"Не сме взели никакви решения относно изпращането на ескортни кораби. Продължаваме да проучваме какво може да направи Япония самостоятелно и какво може да се направи в рамките на правната рамка", уточни Такаичи пред парламента.

Австралия - друг ключов съюзник на САЩ в областта на сигурността в Индо-Тихоокеанския регион, който също разчита в голяма степен на горива, произведени от близкоизточен суров петрол, заяви, че също няма да изпраща военноморски кораби, за да съдейства за повторното отваряне на протока.

"Знаем колко важно е това, но не е нещо, за което сме били помолени или за което ние допринасяме", обясни Катрин Кинг - член на кабинета на премиера Антъни Албанезе.

Министърът на енергетиката на САЩ Крис Райт заяви, че е "в диалог" с някои от страните, споменати от Тръмп, и че очаква Китай "да бъде конструктивен партньор" при повторното отваряне на Ормузкия проток.

Страните обаче не са дали никакви обещания, съобщава "Ал Джазира".

Лиу Пенгю - говорител на китайското посолство в САЩ, заяви, че "всички страни носят отговорност да осигурят стабилни и безпрепятствени енергийни доставки" и че Китай ще "засили комуникацията със съответните страни" за деескалация.

Иранските военни ефективно блокират ключовия воден път в отговор на ударите на САЩ и Израел, целящи да навредят на световната икономика и да окажат натиск върху Вашингтон.

Техеран твърди, че Ормузкият проток, през който обикновено преминава 1/5 от световния износ на петрол, е отворен за всички, освен за САЩ и техните съюзници.

Иранският министър на външните работи Абас Арагчи заяви, че към Техеран са се "обърнали редица страни", търсещи безопасно преминаване за своите кораби, "и зависи от нашите военни да решат".

Индийският министър на външните работи С. Джайшанкар пък посочи пред "Файненшъл Таймс", че преговорите между Ню Делхи и Техеран са позволили на два газови танкера под индийски флаг да преминат през пролива в събота.

"В момента водя разговори с тях и разговорите ми дадоха известни резултати. Това продължава... Разбира се, от гледна точка на Индия е по-добре да разсъждаваме, да се координираме и да намерим решение", отбеляза Джайшанкар.

По-рано Франция съобщи, че работи по евентуална международна мисия за ескортиране на кораби през протока, но подчерта, че това трябва да стане, когато "обстоятелствата позволяват" - когато боевете са утихнали.

Германският федерален министър на външните работи Йохан Вадефул пък заяви, че е "скептичен" относно плана. "Ще бъдем ли скоро активна част от този конфликт? Не", каза той.