Троя: Без Брад, но със 100 катерички на 5 ч. от София

Накъде в неделя е забравена рубрика от старите вестници, но ако наистина се чудите накъде да поемете този уикенд, като хем да бъде наблизо, хем да бъде различно – Троя е чудесна идея само на 5 ч. от София и на нещо като 3 и половина от Пловдив. ВИЖ СНИМКИ ТУК!

Само на 5 часа с кола от София, почти веднага след Дарданелите, които се преминават за минута – две по новия мост между Европа и Азия, на „портата” едновременно на Бяло и на Мраморно море, която турците наричат Чанаккале.

Троя е съвсем в съседство с прекрасната магистрала, която върви по турското егейско крайбрежие и по която почти няма движение.

Преди да стигнете  КПП-то за старинния град, обърнете – има си специално място, за да видите поне набързо модерния музей. Като произведение на съвременната архитектура, сякаш хвърлено като зар насред полето – в посветената на Троянската война Илиада, както помните, играта със зарове е възлов епизод и от нея тръгва фразата: „Зарът е хвърлен”. В смисъл, че няма връщане назад.

Музеят е интересен, като увлича постепенно с качването на етажите. За да бъде по-интересно за посетителите, особено за децата и тийнейджърите, насред експозицията са налични холограмни изображения, които представят бита на хората, населявали този някога пристанищен, а днес на десетина километра от морето град за неговите 5000 години от основаването му до днес, когато е само археологически обект.

По-интересни обаче са филмово разказаната в минута и половина, не на стотиците страници на Илиада, история на Троянската война, както и оживяващите също пред очите на зрителите герои от сагата.

Е, Ахил не е изобразен от Брад Пит, когото всички помним от суперпродукцията Троя, та и говори на турски.

Експозицията е изпълнена и с безброй находки на предмети, останали от времената на античните герои.

Само на 800 м от музея е самата Троя. Останките са впечатляващи, тъй като са доста добре запазени, доколкото това е възможно, разбира се, при положение, е градът не съществува поне 15 века като активно селище след 35 столетия начело на човешката цивилизация, а след коренното му население и споменатата вече война се редуват – вече със сигурност – нашите траки, древните гърци, персите, хората на Александър Велики, римляните, върнали се край домашното и огнище, византийците в зората на своята империя.

Периодът на Троянската война, номер 6 в летописа на това място, не е най-добре запазеният, но наклонените и възвисоки за онази епоха стени, могат ясно да се отличат насред приятния пейзаж на крайбрежието и прекрасната светлина на яркото слънце под ултрасиньото Средиземноморско слънце. Чудесно обаче изглежда римският театър, използван и от местния парламент, и другите съхранени останки от империята на Август.

Вместо Диане Крюгер - Хубавата Елена от филма Троя, в ролята на домакини влизат невероятен брой катерички, които щъкат навсякъде из археологическия комплекс, докато трошат лешници и се гонят наоколо.

Казват, че да срещнеш катерица било на късмет, а какво остава човек буквално да бъде заобиколен от тях – истинско щастие, което всеки трябва да очаква, след като веднъж е посетил древния град. Искрено го желаем!

Троя – София