Учени откриха скрити признаци на аутизъм в лицевите изражения

Лицевите реакции на човек могат да разкрият дали той е в аутистичния спектър, сочи ново британско изследване. Според учените хората с аутизъм „говорят различен език“ чрез своите мимики, което може да обясни защо често възникват затруднения в емоционалното общуване между аутистични и неаутистични хора.

Изследователи от Университета в Бирмингам са сравнили начина, по който аутистични и неаутистични участници изразяват гняв, щастие и тъга, и са открили отчетливи разлики в движенията на лицето, предаде ДейлиМейл.

При изразяване на гняв хората с аутизъм движат устата си повече, но веждите – значително по-малко в сравнение с останалите. Усмивките им при щастие са по-слабо изразени – очите се движат по-малко, а бузите не се повдигат, което създава усещане, че усмивката не достига горната половина на лицето. При тъга участниците с аутизъм повдигат повече горната устна, оформяйки по-рязко извита надолу уста – реакция, която силно се различава от тази при хора без разстройството.

„Нашите резултати показват, че аутистичните и неаутистичните хора се различават не само във външния вид на лицевите изражения, но и в това колко плавно се формират те“, заявява д-р Конър Кийтинг, водещ автор на изследването, който в момента работи в Университета на Оксфорд.

Според екипа тези разлики могат да обяснят защо хората с аутизъм често изпитват трудности при разпознаването на емоциите на другите – и защо неаутистичните хора от своя страна трудно разчитат техните реакции.

Аутизмът, или разстройството от аутистичния спектър (ASD), засяга начина, по който човек общува, взаимодейства с околните и възприема света. Обикновено се проявява още в ранна детска възраст и включва затруднения в социалното взаимодействие, речта и повишена сетивна чувствителност към шумове, текстури или светлина.

Изследването, публикувано в списание Autism Research, установява още, че лицевите изражения при аутистичните участници са по-уникални и варират повече от човек на човек. Освен това сред тях по-често се среща състояние, наречено алекситимия – затруднение в разпознаването и описването на собствените емоции.

„Това може да направи гневните и щастливите изражения по-трудни за разграничаване“, обясняват учените, като уточняват, че самият аутизъм не е пряката причина за алекситимията.

Професор Дженифър Кук, старши автор на изследването, подчертава, че проблемът не е едностранен. „Това, което понякога се интерпретира като трудност при аутистичните хора, всъщност може да отразява двупосочно предизвикателство – взаимно неразбиране на израженията“, казва тя.

В проучването участват 25 аутистични и 26 неаутистични възрастни, сходни по възраст, пол и IQ. Участниците са попълнили въпросници и са били заснети със специални камери, докато възпроизвеждат около 5000 лицеви изражения – както по команда, така и докато произнасят неутрални изречения.

Изследователите отбелязват, че са анализирали само „позирани“ изражения, които може да се различават от спонтанните реакции в реалния живот, и че са необходими допълнителни проучвания в естествени социални ситуации.

По данни на Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC), през 2025 г. приблизително едно на всеки 31 деца в САЩ – над три процента – е диагностицирано с разстройство от аутистичния спектър.

Наталия Каменова