Учените на бунт за по-високи заплати и повече пари за наука

Учени от Българската академия на науките и Селскостопанската академия излизат на протестен митинг - шествие с искане за по-високи заплати и повече пари за наука. Организатори на проявата са синдикатите КТ Подкрепа и КНСБ.

Средната работна заплата в БАН и Селскостопанската академия е с 300 лева под средната за страната, обясни Здравчо Здравчев от Подкрепа, съобщи БНР. Той подчерта, че това е едно наистина унизително положение, в което са поставени учените. Те настояват още парите за наука да достигнат 1% от БВП.

"В момента в България за научните организации се дава 0.18%", каза Здравчев.

Шествието, което е под надслов „Да продължим делото на народните будители. Да съхраним науката в България“, започва в 11.00 часа от сградата на БАН и ще премине по няколко централни булеварда.

Декларации с искания ще бъдат внесени в Министерския съвет, Министерството на финансите и Народното събрание.

Заплатите в Селскостопанската академия са били замразени 10 години, а през 2016 –а – увеличени с 5%.  Това каза за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ председателят на Федерацията на независимитe синдикати в  земеделието Светла Василева. Средната заплата в Академията е с 300 лева по-ниска от средната работна заплата за страната, а 30 процента от научните работници, - специалисти с висше образование, получават работна заплата равна на минималната, допълни тя.

В Селскостопанска академия има 25 научни института и средната заплата за професорите във всички тези институти е 786 лева. За доцента е 700, за главен асистент е 615, асистент - 542., изтъкна тя, като уточни че цитираните данни са за заплатите без допълнителните възнаграждения.

В понеделник беше публикуван държавният бюджет и от анализа, който направи нашият синдикат се вижда, че няма и стотинка увеличение не само за Селскостопанска академия, но и за всички структурни звена в Министерството на земеделието, допълни Василева. В Министерството има визия за отделен закон за Академията, което би позволило самостоятелно управление на средствата ѝ. Ако финансовият трансфер остане същия, институцията няма да е в добро състояние, обяви Василева, според която размерът на трансфера трябва да стане поне 25 млн. лв.

Заместник-председателят на БАН чл. кор. Васил Николов коментира упреците, че българските учени не разработван приложни продукти, към които бизнесът би проявил итерес и не правят проекти, които да намерят еврофинансиране като изтъкна, че големите научни институции по света имат висок процент базово финансиране, който достига до 80 – 82%  (във Франция и Германия) докато у нас този процент е около 60%, но и самото ниво на финансиране е ниско.

"Когато има достатъчно институционално базово финансиране, тогава и науката се развива много по-бързо и е важен принципът, по който се финансира науката! Финансирането по проектния принцип е важно и се прилага в целият свят, но то е допълнително финансиране и това трябва да бъде разбрано от българското общество и от тези, от които това зависи.

Когато имаш 10  лева и имаш 10 милиона, съотношенията са важни. 60% е в БАН  базовото финансиране и тази година бюджетът на БАН е предвидено да бъде увеличен с около 4,8 милиона лева. Това ни позволява да покрием разликите в минималната заплата, както и госпожа Василева каза. Оттам нататък става едно деструктуриране на науката, тъй като все пак БАН  е най-голямата научна институция в страната, защото младите учени, които в БАН са почти половината - асистенти и главни асистенти - с добавените около 5 милиона, за да стигнат до минималната заплата от 510 лева, главните асистенти ще бъдат близко, в този диапазон. Хигиенистките също са на минимална заплата, защото сме длъжни да дадем...

Както и настоятелство на БАН преди няколко дни отново  потвърди, санитарният минимум на БАН е 98 милиона бюджет, а ние получаваме, засега, 83 милиона. Тези 15 милиона наистина са необходими, именно за да подкрепим бъдещето на българската наука", заяви още Николов.

Снимка: Архив