Валутният борд в България твърдо остава

България е твърдо решена да запази валутния борд, за да спаси вързания към еврото лев от девалвация в условията на задълбочаващия се световен хаос, съобщава АФП, позовавайки се на своя български кореспондент, и цитирана от БГНЕС. 

Именно валутният борд се счита за инструмента, спомогнал страната да премине през жестоката банкова криза в средата на 90-те години на миналия век. Управителятн на Българската централна банка Иван Искров и премиерът Сергей Станишев наскоро препотвърдиха ангажиментите на страната към фиксиран курс на лева до момента, в който страната се присъедини към еврозоната. "Валутният борд е тук и остава", каза Станишев на състоял се наскоро в София икономически форум. Бордът бе въведен в периода 1996-1997 г., с фиксиран курс 1.95583 лева за 1 евро, когато 14 български банки фалираха. Той позволи на страната, чрез водената от правителството монетарна политика, да акумулира солиден валутен резерв, чрез спазването на строг фиск и поддържането на ежегоден бюджетен излишък. В края на 2008 г. валутните резерви на България са били 12.7 млрд. евро при 3% бюджетен излишък от брутния вътрешен продукт. Независими анализатори като например Любомир Христов обаче предупреждават, че валутният резерв може да се окаже под натиск. "Централната банка ще трябва да покрива дефицита именно със средства от резерва. Което означава, че пускането на свежи пари в обръщение трябва е строго лимитирано", казва Христов. Валутният борд от една страна прави лева силен, но от друга страна заради борда икономиката на страната е неконкурентноспособна. Заради световната финансова криза, чието влияние тепърва ще се усеща в България, е необходимо страната да свие своите разходи. Ако правителството продължава с неразумните харчове, Международният валутен фонд (МВФ) може да се намеси. "Което е по-добре да не се случва, защото разговорите с МВФ, сами по себе си, се интерпретират като слабост", казва Петър Ганев, анализатор от Института за пазарна икономика. България вече е минала по този път и не би било добре за страната да се връща по него. "Това ще се изтълкува като лош сигнал за чуждите инвеститори, ето защо трябва на всяка цена да го избегнем", подчертава Ганев.