Видео: Говорят експертите по проекта за реставрация на Шипка

Цялата документация по обществената поръчка за ремонта и реставрацията на Паметника на свободата на връх Шипка ще бъде отворена след разговори с фирмата изпълнител. Това обяви министърът на културата Евтим Милошев по време на пресконференция в Министерството на културата, на която заедно със специалисти, ангажирани с проекта, представи подробности за ремонтните дейности по монумента.

Милошев коментира въпроса за информацията, определена като търговска тайна, който предизвика обществено недоволство. По думите му според Закона за обществените поръчки фирмата изпълнител има право да посочи отделни дейности по изпълнението на проекта, информацията за които желае да запази като търговска тайна.

„В конкретния случай има неща, които са посочени като търговска тайна. Това е свързано с времевия график, с избора на материали и с техническите ресурси“, заяви Милошев.

След разговори с фирмата изпълнител обаче е постигнато съгласие „абсолютно цялата поръчка да бъде отворена“. Министърът обясни, че определянето на част от информацията като търговска тайна е било по-скоро стандартна процедура, а не целенасочен опит на изпълнителя да ограничи публичния достъп до документацията.

Милошев съобщи и за допълнителни мерки за контрол върху ремонтните дейности. На всеки 10 дни директорът на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ ще предоставя на Министерството на културата писмен отчет със снимков материал за извършената работа.

Освен това със специална заповед от края на септември инспекторатът на министерството е натоварен на всеки 30 дни да представя писмен отчет за контрола върху дейностите по паметника. Министърът уточни, че при необходимост може да се извършва и ежедневен контрол.

По време на пресконференцията Милошев коментира и появилите се в социалните мрежи твърдения за извозване на камъни от паметника. Той обясни, че материалът, транспортиран с камион, заснет на разпространено в интернет видео, представлява стар насип и строителен отпадък, а не камъни от облицовката на монумента.

По думите му фирмата изпълнител е изсипала материала на специално депо, където той се съхранява и може да бъде изследван. Милошев уточни, че демонтираните каменни плочи от стълбището са номерирани и подредени от западната страна на паметника, за да бъдат върнати на местата им след изграждането на новата основа.

Експертите представиха подробности за състоянието на Паметника на свободата и предвидените реставрационни дейности.

Проф. д-р Димитър Назърски от Университета по архитектура, строителство и геодезия обясни, че част от каменните блокове на облицовката са с нарушено сцепление и трябва да бъдат укрепени с химически анкери. По думите му проникването на атмосферна вода през компрометираните фуги е довело до сериозни увреждания на материалите. Самата конструкция на паметника обаче е стабилна и няма проблеми от конструктивна гледна точка.

Арх. Николай Симеонов, проектант на идейния и работния проект, съобщи, че са обследвани около 3300 кв. м повърхност на монумента, който е висок 31,5 метра. Установени са и близо 8,5 километра фуги между каменните блокове, които трябва да бъдат обработени по специална технология.

Проф. Назърски поясни, че фугите трябва да бъдат надеждно уплътнени, така че да изпълняват и хидроизолационна функция. За целта ще се използват специални цимент-полимерни състави, които позволяват известна еластичност при температурните деформации на камъка.

След приключване на работата по облицовката се предвижда допълнително импрегниране със специални силиконови състави за защита от атмосферните влияния. Проф. Назърски посочи, че подобни технологии са прилагани при Римския форум и Партенона в Атина.

За проверка на избраната технология е бил изработен пробен реставрационен участък, който се наблюдава вече четири години. Според арх. Симеонов забавянето на реализацията на проекта е позволило да се проследи състоянието на използваните материали за по-продължителен период.

Експертите обърнаха внимание и на конструкцията на монумента. Арх. Симеонов обясни, че паметникът не е изграден изцяло от каменни блокове, а представлява масивна конструкция от бутобетон с облицовка от доломит. Дебелината на стените варира от около 4,5 метра в основата до около 1 метър на седмия етаж.

Конструкторът инж. Емил Цаков също подчерта, че конструкцията на паметника няма конструктивни дефекти. Той посочи, че заложените в проекта решения се основават на дългогодишния му професионален опит.

Сериозен проблем според проектантите представлява влагата, която с годините е прониквала през компрометираните фуги и е довела до разрушителни процеси в материалите.

Арх. Симеонов обясни, че при предишни намеси във вътрешността на паметника са били затворени 34 оригинални вентилационни отвора, предвидени още при построяването му. Вътрешността е била облицована с допълнителни материали в опит да се осигури отопление, но според проектантите това е довело до влошаване на микроклимата и задържане на влага в стените.

Затова проектът предвижда възстановяване на естествената вентилация и първоначалния облик на интериора. За съхраняването на музейните експонати ще бъдат използвани специални витрини с контролиран микроклимат, които да осигуряват необходимите условия независимо от температурата във вътрешността на монумента.

Предвижда се още подобряване на мълниезащитата, изграждане на нова електрическа и осветителна инсталация, включително интернет връзки в експозиционната част.

Една от основните дейности е свързана с възстановяването на стълбището и прилежащата площадка. Според експертите старият насип под тях е претърпял деформации през десетилетията, довели до разместване на каменните плочи и пропадане на части от стълбището.

Проектът предвижда старият насип да бъде заменен с нов, от уплътнен трошен камък, върху който да бъде изградена стоманобетонна основа. След това оригиналните каменни плочи ще бъдат върнати по местата им.

Специалистите посочиха и трудните климатични условия на връх Шипка като едно от най-сериозните предизвикателства пред ремонта. Арх. Симеонов разказа, че при предишното обследване на монумента се е налагало екипите да слизат аварийно от скелето заради силния вятър. Затова проектът предвижда специални защитни обшивки около скелето, които да позволяват спазването на технологията при изпълнението на външните дейности.

Министър Евтим Милошев представи и специалистите, ангажирани с проекта. Сред тях са арх. Николай Симеонов, реставраторът Николай Иванов, проф. Димитър Назърски, конструкторът инж. Емил Цаков, инж. Виктор Гущеров, който отговаря за електрическата инсталация и мълниезащитата, инж. Станимира Белоконска, специалист по отопление, вентилация и климатизация, както и представителите на строителния надзор инж. Янчо Петков и арх. Петър Василев. Сред проектантите е и арх. Виолета Бакунина, проектант по част „Интериор и обзавеждане“.

Като технически ръководител на изпълнителя беше представен Лъчезар Лалов.

В екипа по музейната експозиция участват директорът на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ д-р Чавдар Ангелов, Мая Миланова – ръководител на екипа за експозицията, научните консултанти проф. Вера Бонева и проф. Петко Петков, както и проф. Пламен Митев като рецензент на проекта.

Според експертите целта на реставрацията е Паметникът на свободата да възвърне оригиналния си облик, като бъдат отстранени натрупаните през десетилетията увреждания и се осигури дългосрочното му съхраняване.

Ремонтът на върха е възможен само от май до средата на септември. Паметникът ще бъде недостъпен, но честванията ще се провеждат до него, както всяка година.

Успоредно се подготвя нова експозиция „Шипченска епопея“ с осем теми, триезични текстове и достъпна среда за хора с увреждания.

Мария Пенчева