Вили Лилков представи новата си книга Синове на Сатаната

За утопията, превърната от болшевиките в терор, кръв и лъжи. Книгата на проф. Вили Лилков „Синове на Сатаната“ описва мракобесния режим, осакатяващ не само народи, но и цели континенти.

Разгледани са ленинският и сталинският терор, революцията в Русия от 1917 г., ГУЛАГ, концлагерите в Съветския съюз. В историческия си труд авторът е използвал документи от държавния архив на РФ, на НКВД, ГПУ, КГБ, мемоари на хора, както и научно-изследователски статии.

“Да се потопиш и да останеш в този свят на насилието изисква особена психическа устойчивост, която не всеки може да прояви”, заяви доц. Борис Огнянов, предаде OFFNews.

Книгата представи Любомир Огнянов, водещ в предаването “Офанзива” по Нова нюз.

“Терорът е нещо, което е изначално заложено в болшевизма. То е тяхно верую. Там човещината изчезва. Защото се замества от “новия морал” на “новия човек”. ”, започна той. Според данните в “Синове на Сатаната” в рамките на пет години след 1917-а от Русия изчезват 12 700 души.

В тези 600 страници са описани хиляди съдби на обикновени хора, жертви на болшевишкия и сталинския терор. Обърнато е внимание и на няколкото поредни Гладомора в Съветския съюз. Един от най-страшните е умишлено причиненият глад в Украйна през 1932-33 г., когато 13% от населението на страната загива от глад.

“Хората изяждат всичко… дори сламата от покривите, като достигат дори до човекоядство от липса на храна”, очерта страшните размери на сталинския геноцид срещу украинския народ Вили Лилков.

На въпроса защо за своето изследване авторът е избрал точно това заглавие, Вили Лилков отговори: “Това, което е описано в книгата, не може да го измисли човек. Това е сатанинско дело. Патриарх Тихон се обръща към болшевиките: спрете това сатанинско дело. Тази ярост, с която болшевиките се нахвърлят срещу враговете си, не може да идва от другаде освен от преизподнята”.

Дмитрий Мережковски, руски писател и мислител на 20-ти век, пише: “Болшевиките са синове на дявола, открай време лъжци и човекоубийци. Лъжат и убиват, убиват и лъжат. Прикриват лъжата с убийство, убийството – с лъжа. Колкото повече лъжат, толкова повече убиват. Безкрайна лъжа – човекоубийство безкрайно…”.

Вили Лилков добави, че е посветил своята книга на Украйна.

“Всеки един диктатор идва с обещание за мир”, припомни Любомир Огнянов, като направи паралел и със съвременната действителност.

Съветската власт представлява организирана гражданска война. Болшевиките си осигуряват мир на външния фронт, но започват гражданска война срещу буржоазията. Въоръжават Червената гвардия и я превръщат в Червена армия, продължи с историята Лилков.

Болшевиките убиват без съд и присъда. Мартин Лацис, лидерът на ЧК, една от първите съветски тайни полиции, пише във в. “Червения терор” през 1918 г. “„Ние се занимаваме с унищожаването на буржоазията като класа. Не е нужно да доказвате, че този или онзи човек е действал против интересите на съветската власт. Първото, което трябва да попитате арестувания, е: към коя класа принадлежи, откъде произхожда, какво образование има, каква е професията му? Тези въпроси трябва да решат съдбата на обвиняемия. Това е същността на Червения терор.“

Вили Лилков и Любомир Огнянов представиха и ленинската политика за “освобождаване на нравите”, като споменаха и движението на нудистите, което просъществува до времето на Сталин.

Авторът на книгата подробно разказа за съветските концлагери, от които никой човек не е защитен. Системата на концлагерите придобива завършен вид по времето на Сталин. Според тезата на Лилков до Втората световна война държавата функционира на концлагерен принцип, като в тази система Йосиф Висарионович вижда възможност за изпълнение на големите индустриални планове на Съветския съюз.

“ГУЛАГ е държава в държавата. Гулаг е изключително жестока организация”, подчерта Вили Лилков. В ГУЛАГ се извършвало периодично убийство на изнемощелите хора. “Няма система в живота на СССР, в която да не се вкарва концлагер”, допълни той. Първата подвижна газова камера е измислена от чекист през 30-те години.

Болшевизмът довежда и до три Гладомора. Един от най-тежките от тях е този в Украйна през 1932-33 г. Вили Лилков разказа и за чистката, която Сталин провежда сред собствените си маршали и генерали.

“Играта на жертви и палачи продължава от 1917 г. до смъртта на Сталин, та и след това. Това върви на всички нива. На всяко ниво има някой сталинец, който тормози тези под него”, описа той съветската система на терор.

И никой не е защитен. Дори и лоялността към Москва не спасява отдадените комунисти в България от по-късна саморазправа с тях в Съветския съюз. Част от атентаторите в “Св. Неделя” са ликвидирани в Русия, както и 52-ма от ръководните комунистически кадри в БКП.

Доц. Борис Огнянов коментира: “В диктатурата насилието е норма и нормалност. Няма друга политическа система, в която насилието да бъде институционализирано. Диктаторите много добре знаят, че нямат реална легитимност. Насилието е начинът, по който подчиняват обществото, а терорът – начинът, по който го задържат.” Според по-надеждните исторически изследвания жертвите на сталинския терор могат да се оценят на 9 милиона души.

Кирил Пламенов