Всяко четвърто дете в България е „изоставено“ заради трудова миграция: Петър Витанов

Всяко четвърто дете в България живее само, защото родителите му работят в чужбина. Тези тревожни данни съобщи ръководителят на Делегацията на българските социалисти в ЕП Петър Витанов по време на конференция „Социалните последици от европейската мобилност: децата, оставени у дома". Кръглата маса се проведе в Брюксел и бе организирана от румънския евродепутат Виктор Негреску, заместник-председател на комисията по Култура и образование на Европейския парламент.

България и Румъния имат сходни проблеми, защото след промените през 1989 г.  трудовата миграция и в двете държави придоби колосални размери.

„Изоставените деца са изправени пред редица различни по своя характер рискове - както за здравословното и емоционалното им състояние, така и за тяхната социална интеграция. В Източните Родопи, Централна и Северозападна България броят на тези деца е особено висок. 60% от непълнолетните там са оставени на грижите на баби, дядовци, други роднини или дори съседи“, подчерта Петър Витанов.

„В момента в България нивото на безработица е много ниско – около 5 процента, но минималната заплата е под 450 евро. С тези пари се живее изключително трудно. Затова много български семейства избират да работят в Западна Европа. Редица изследвания показват, че децата, които живеят без родителите си, са по-уязвими и лесно могат да бъдат въвлечени в различни форми на експлоатация, да станат жертви на насилие или техните потребности да бъдат пренебрегнати“, добави той.

Българчетата, чиито родители са в чужбина, имат по-нисък успех в училище, повтарят класовете по-често, боледуват повече, дори пият и пушат повече от своите връстници. Близо 40% от тези деца са на отчет в детските педагогически стаи, съобщи още тревожни данни Витанов.

„Много деца и тази Коледа ще общуват с родителите си по вайбър или уотсъп. Тази тенденция не само, че не намалява, но се увеличава, особено в малките населени места, където няма добре платена работа“, каза Петър Витанов.

България и Румъния няма скоро да стигнат стандарта, който има в Западна Европа, но е важно какво може да се направи, за да се минимализират щетите от трудовата миграция по отношение на следващите поколения.

„На първо място родителите трябва да оценят правилно дали трудовата миграция е без алтернатива и дали  могат да жертват здравето и добрия емоционален статус на своите деца заради по-добри доходи. Наясно съм, че за някои семейства това е единственият изход. Но в този случай родителите трябва да бъдат подмогнати да вземат правилното решение на кого да оставят своите деца, да се опитат да минимизират отрицателните последствия от своето отсъствие чрез непрекъснато общуване с децата си“, добави той.

Необходимо е и повишаване на информираността на населението за негативните ефекти от феномена „деца, оставени в страната по произход“ поради трудова миграция на родителите им.