За длъжниците след извънредното положение – по много от нищото и същото

Източник: Дарик

 Авторът на анализа е Марин Киров - юрист, който е работил като консултант при измененията на Конституцията от 2015 г. в глава "Съдебна власт" и е участвал в Съвета по съдебна реформа при изработването на промените в Закона за съдебната власт от 2016 г. Автор е на законодателни предложения за промени в ГПК и други, засягащи правата на длъжниците.  

След  близо два месеца извънредно положение правителството обяви, че предлага то да не бъде удължавано след 13 май, а с това постепенно да бъдат премахвани противоепидемичните мерки и забрани, като се остави възможност на министъра на здравеопазването да предприема такива при необходимост и според ситуацията.

Остават в сила  обаче мерките на управляващите, насочени към подпомагане на бизнеса и хората за преодоляване на икономическите и социални последствия от тази криза.

Като изключим предоставения бонус от държавата да използват още кредити (програмата за безлихвени кредити от 1500 до 4500 лв. за останалите без работа в следствие на пандемията) или да се опитат да разсрочат стари кредити с няколко месеца към банки, за длъжниците добри новини няма. По първата мярка тепърва ще стане ясно колко хора ще се възползват от нея и дали ще имат затруднения след това да изплащат кредитите, а за втората – разсрочването на стари кредити – вече има информация за противоречива практика на някои банки, които или начисляват такси или поставят неприемливи условия при предоговарянето. В общи линии, за длъжниците след извънредното положение ситуацията е по много от нищото и същото.

Досега кредитополучателите бяха защитени от