За стари задължения абсолютната давност ще важи от 2031 г.

Конституционният съд бе поставен в неудобното положение да коригира обещания на политици

Конституционният съд отмени частично абсолютната давност. Какви са причините за това решение след така шумните дебати по приемането на закона?

Абсолютната давност беше въведена в една предизборна обстановка и отразяваше повече желанието на политиците да намерят бързо решение на един сложен проблем какъвто е свръхзадлъжнялостта и защитата на длъжниците, отколкото гласът на експертизата и необходимостта от стратегическо, балансирано и дългосрочно решение. Обеща се опрощаване на дълговете на всички и за всичко, без критерий за добросъвестност, а се стигна и по-далеч – придаде се едно недопустимо от конституционна гледна точка обратно действие, с което да се отнемат права на кредиторите.

Когато беше представена като проект, тази идея беше отречена изцяло от експертната общност, получи отрицателни становища дори от Министерството на правосъдието и Министерството на финансите, от съсловни организации, от най-изтъкнатите професори, специалисти в тази област. Бяха посочени конкретни основания за противоречието на проекта с Конституцията, но той бе приет от депутатите без реални обсъждания и дебати по проблемите, които третира и създава. Въпреки че и до този момент съдът се беше произнасял, че е недопустимо с обратна сила да се посяга на частната собственост.

Според Вас решението на Конституционният съд дойде съвсем закономерно, така ли?

Съдът отмени обратното действие на новата норма, само защото беше сезиран единствено за нея. Друг е въпросът дали самата абсолютна давност не противоречи на Конституцията, но тъй като няма сезиране и произнасяне, няма да отделяме време за него.

Конституционният съд беше поставен в неудобното положение да коригира политическите обещания на политиците, защото с тях беше нарушена Конституцията. За съжаление през последните години се наложи подобна законодателна практика във всички сектори – предлага се и се приема набързо закон, без оценка на въздействието, без широк експертен дебат, само с партийни обещания и намигване към избирателите. В случая депутатите въведоха едно неясно правило, с различни хипотези, което третираше по различен начин кредиторите и ги поставяше в неравноправно положение един спрямо друг, а също и даваше привилегия само и единствено за недобросъвестните длъжници, за сметка на добросъвестните.

Какво следва за длъжниците след отмяната на обратното действие?

Отменената разпоредба гласеше следното: „За заварените случаи давността по чл. 112 започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността започва да тече от първото действие по изпълнението, а когато такова не е образувано - от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането.“ След като Конституционният съд отмени текстовете, с които на абсолютната давност се придаваше обратно действие, те ще действат само