Загубата на увереност в себе си е сред неочакваните сигнали за деменция: 6 предсказващи симптома според UCL

Затрудненията в концентрацията или спадът в увереността в себе си в средната възраст могат да бъдат ранни сигнали за повишен риск от деменция – повече от 20 години преди поставянето на диагноза. Това показва ново проучване на Университетския колеж в Лондон (University College London – UCL), публикувано в списанието The Lancet Psychiatry, предаде fanpage.it.

Изследването идентифицира шест конкретни депресивни симптома, които могат да служат като „ранни маркери на подлежащи невродегенеративни процеси“, ако се проявят между 45- и 60-годишна възраст.

Депресията в средната възраст отдавна се разглежда като рисков фактор за развитие на деменция, включително болестта на Алцхаймер. Новите данни обаче показват, че връзката не се отнася до депресията като цяло, а по-скоро до ограничен набор от специфични симптоми.

„Резултатите ни показват, че рискът от деменция е свързан с няколко конкретни депресивни симптома, а не с депресията като общо състояние“, обяснява д-р Филип Франк, водещ автор на проучването и изследовател в Отдела по психиатрия на UCL. „Подходът, базиран на симптомите, ни дава по-ясна представа кои хора могат да бъдат по-уязвими много преди деменцията да се прояви клинично.“

Проучването се основава на анализ на данни от 5 811 души на средна възраст, включени в британската кохорта Whitehall II и проследявани в продължение на около 25 години чрез националните здравни регистри. В началото на наблюдението никой от участниците не е показвал признаци на когнитивен упадък, но с течение на времето 10,1% са били диагностицирани с деменция.

Изследователите подчертават, че някои от идентифицираните симптоми – като загубата на самоувереност или трудностите при справяне с ежедневни проблеми – могат да доведат до намалена социална и когнитивна ангажираност. Това от своя страна влияе негативно върху т.нар. когнитивен резерв – способността на мозъка да компенсира уврежданията, свързани с възрастта или заболяванията.

Този извод съответства и на позициите на международни организации като Световната здравна организация, която признава ролята на психологическите, когнитивните и социалните фактори, подлежащи на промяна, като ключови елементи в превенцията на когнитивния упадък и деменцията.

Сред над 30 често срещани депресивни симптома учените са откроили шест, които напълно обясняват повишения риск от деменция при хора под 60 години с депресивни прояви в средната възраст. Това са загуба на увереност в себе си, затруднения при справяне с ежедневните проблеми, намалена способност за изпитване на привързаност към другите, постоянно усещане за напрежение или нервност, неудовлетвореност от изпълнението на собствените задължения и проблеми с концентрацията.

Най-силна връзка с повишен риск от деменция – около 50% – е установена при загубата на самочувствие и трудностите при решаване на ежедневни задачи. За разлика от тях, други често асоциирани с депресията симптоми, като нарушения на съня, потиснато настроение или суицидни мисли, не показват значима връзка с дългосрочния риск от деменция.

„Депресията не е еднородно състояние – симптомите варират значително и често се припокриват с тревожността“, отбелязва проф. Мика Кивимяки, ръководител на проучването Whitehall II и съавтор на изследването. „Тези по-фини модели могат да ни помогнат да разпознаем хората с по-висок риск от развитие на неврологични заболявания.“

Според проф. Джил Ливингстън, преподавател по психиатрия в UCL и председател на Комисията на The Lancet за превенция на деменцията, проучването предлага „нов и важен начин за разбиране на връзката между депресията и деменцията“ и подкрепя идеята, че целенасочени интервенции върху определени симптоми в средната възраст могат в бъдеще да допринесат за по-ефективни стратегии за превенция.

Авторите уточняват, че изследването е наблюдателно и че наличието на един или повече от тези симптоми не означава непременно бъдеща диагноза деменция. Основното послание не е диагностично, а превантивно – ранното разпознаване на определени психологически модели в средната възраст може да отвори нови възможности за навременна намеса.

Кирил Пламенов