Заложна къща за ултрабогати: луксът като бърз достъп до кеш

В климатизирано помещение в офиса на кредитора Luxury Asset Capital в Манхатън, Ню Йорк, по рафтовете са подредени редици чанти Hermès – мини модели Kelly от екзотични кожи на стойност около 75 000 долара всяка, диамантени Birkin чанти и други лимитирани бройки за шестцифрени суми. Наблизо първо издание на The Catcher in the Rye (което може да достигне до 50 000 долара) стои редом до съвременно изкуство, включително рисунка на Yoshitomo Nara за над 200 000 долара. По коридора сейфове пазят десетки часовници Rolex, диаманти и златни бижута – всичко внимателно описано и запечатано, съобщава Форбс.

Нито един от тези предмети обаче не се продава.

Те служат като обезпечение – предоставени от изключително заможни клиенти, търсещи бърза ликвидност. Базираната в Денвър компания Luxury Asset Capital работи по модела на квартална заложна къща, но с дискретността на швейцарска банка. Клиентите залагат часовници, бижута, чанти и произведения на изкуството срещу краткосрочни кредити без лична гаранция, често отпуснати в рамките на ден.

Сред примерите е мениджър на голям хедж фонд, който залага осемкаратовия диамантен пръстен на съпругата си на стойност над 600 000 долара след внезапно искане за допълнително обезпечение. Друг клиент дори е използвал награда Emmy Award като гаранция.

Този тип финансиране се намира на границата между управлението на богатство и спешната нужда от средства. Богати на активи, но с ограничен кеш, клиентите предпочитат да залагат луксозни притежания, вместо да ги продават или да преминават през тромавите процедури на традиционните банки.

Компанията, създадена през 2016 г., достига рентабилност още през първата година и за десетилетие е отпуснала заеми за над 1 млрд. долара чрез своята платформа Borro и физически офиси в Ню Йорк, Палм Бийч и Бевърли Хилс. Приходите ѝ се оценяват на около 65 млн. долара за миналата година.

Клиентите варират от предприемачи и инвеститори до колекционери. Някои носят цели сейфове с часовници, други изпращат чанти за една нощ. Все по-често луксозните вещи се използват като „работещ капитал“.

Гъвкавостта е ключова. Докато традиционните банки отпускат кредити срещу недвижими имоти или ценни книжа, подобни компании финансират далеч по-широк спектър активи – от пръстени от Super Bowl до самурайски мечове и дори паркомясто в Манхатън.

Моделът е прост: бързина, дискретност и липса на лични гаранции. Ако заемът не бъде върнат, кредиторът задържа и продава актива, често чрез аукционни къщи като Christie's или Sotheby's.

През последните години дамските чанти се превръщат в една от най-бързо растящите категории. Моделите Birkin и Kelly на Hermès редовно достигат стотици хиляди долари на вторичния пазар.

Бизнесът не е нов – още през XIV век фамилията Medici family съчетава модерно банкиране с дейността на заложни къщи. Днес обаче секторът се позиционира като елитна алтернатива на традиционните банки.

Основно предимство е, че заемите са без регрес – при неплащане няма допълнителни задължения за клиента. Липсват кредитни проверки и често средствата се изплащат в същия ден.

Типичните заеми варират между 15 000 и 20 000 долара, но могат да достигнат до 5 млн. долара. Те са краткосрочни – от 30 до 120 дни – с месечни лихви от няколко процента, които в някои случаи водят до годишни разходи до около 60%. Въпреки това клиентите приемат цената като компромис заради скоростта и гъвкавостта.

Растежът на сектора показва по-широка промяна: богатите вече разглеждат луксозните активи не само като символ на статус, а и като финансов инструмент. С нарастващите цени на златото и метали, все повече клиенти залагат кюлчета и монети, наред с бижута, часовници и произведения на изкуството.

Макар и нишов, този пазар се разширява. В среда, в която времето е решаващо, един часовник Rolex, чанта Birkin или музейна картина вече не са просто лукс – те са и ресурс за следващата инвестиционна възможност.

Кирил Пламенов