Защо кроасанът винаги ще бъде на мода

Видян 3604 пъти | Коментари 0
Гласували 1

Пюре с мъфин. Заслепен с дъгови пръски. Свит до 50 долара кутии с petite céréale. И сега, сплескани и украсени с всякакви безобразни гарнитури.

Кой знаеше, че кроасанът е такъв преоткривател?

В продължение на векове viennoiserie е елегантна демонстрация на френски занаят и простота. Но точно навреме за Олимпийските игри в Париж това лято, които започват на 26 юли, кроасанът изглежда облича партийните си дрехи и върви на бендер.

„Винаги съм била обсебена от кроасаните“, казва Софи Смит, собственик на Butter & Crumble в Сан Франциско, чието меню се обновява и включва кроасани с бекон, яйца и сирене, ягодово-ванилови кроасани и други ламинирани сладкиши. „Независимо дали става дума за форми, които създавате, или за пълнежи, които слагате преди или след изпичането, има безкрайни начини да проявите творчество с тестото за кроасани.“

Подобно на много други френски продукти, кроасанът е създаден с еднакво съдържание и стил. Но всъщност този сладкиш е австрийско изобретение. Твърди се, че е съществувал още през XIII в., като се е приготвял от тесто с мая и е бил известен като kipferi. Историите се различават, но вероятно австрийски артилерийски офицер е донесъл сладкиша в Париж през XIX в., където в крайна сметка той е прекръстен на „кроасан“ заради формата му на полумесец. През 1915 г. пекар на име Силвен Клодиус Гой използва слоесто тесто с мая вместо по-плътното, подобно на бриош, и така превръща австрийския сладкиш в днешната лека и люспеста, бухнала и маслена френска версия.

За много пекари усъвършенстването на кроасана е повод за гордост. „Най-добрите производители на кроасани в крайна сметка просто ценят занаята“, казва Нора Алън, номинирана за наградата „Джеймс Беърд“, от сладкарницата „Mel the Bakery“ в Хъдсън, Ню Йорк. Както и трябва - процесът е известен с това, че е трудоемък, отнема много време и зависи от капризите на времето.

Ламинирането включва сгъване на масло (за предпочитане френско) в тестото отново и отново, като се създават многобройните надупчени отвътре и люспести отвън слоеве, които се разпадат при захапване, преди да бъдат оформени, разтопени и изпечени. Макар че техниката е като от учебник и отнема до три дни, съществуват вариации, които позволяват на всеки пекар да създаде нюанси в баланса, структурата и вкусовия профил.

Източник: vogue