Защо не сме вече в чакалнята на Еврозоната? 30 юни бе 3-тият краен срок

30 юни беше третият краен срок за влизането на България в чакалнята на Еврозоната – ERM II, който беше обявен от премиера Борисов и финансовия министър Горанов – негова е пряката ресорна отговорност за провала. Напомняме, че според официално публикуваната собствена програма на това правителство трябваше да сме влезли до 1 юли 2019 г. Следващият поставен от самия Горанов срок беше „рождения ми ден” – в превод за непосветените в личните дела на министъра – 30 април 2020 г. А около тази дата го преместиха „до 1 юли” или просто „до юли” 2020 г. Което означава на практика последна възможна дата 30 юни.

При посрещането  тези дни на немския външен министър Хайко Маас, социалист, Борисов обяви като наша цел само Европейския банков съюз. Напомняме, че влизането в него, заедно с влизането в чакалнята, беше прието безмълвно от нас като условие, както и отказ от валутния борд – плаващ курс на лева, за което МенТа Стоянова направи и промени в законодателството на България. Напомняме, че това струва и доста пари. Плаща се членски внос от половин милиард лева, още 200 млн. лв., 700-те милиона лева от фонда за гарантиране на влоговете, вече гласувахме и кредитна линия на неизвестно каква стойност за изпаднали в криза европейски банки, което става в преддверието на очаквана опустошителна финансова буря в цял свят и особено в ЕС.

В същото време, включително и преди броени дни Горанов обяви, че с влизането ще напуснем ЕБС, ако не влизаме в него едновременно с наместване в чакалнята на Еврозоната. А в нея, вече изгубили финансовия си суверенитет, ще прекараме неизвестно колко време – 2,5,7 години без краен срок за попадане в самата зона.