Защо ревността се отличава от завистта

Завист и ревност са една и съща дума на поне три езика, достатъчно древни, за да смятаме, че носят дълобката мъдрост на вековете. Според психолозите обаче става въпрос за напълно различни, макар и напълно естествени чувства, които се контролират/лекуват също по различен начин.

Ревността включва завист. Тя е показател за неувереност едновременно в нас самите и в партньора ни, което я прави враг номер 1 на всяка връзка.

Защото дори да я има само като чувство, без да е предизвикала действие – а това е по-добрият вариант, тя не може да се прикрие и никак не е лесно, веднъж появила се, да се контролира, а оттам – насетне – и да се лекува.

За разлика от завистта, ревността е чувство, от което трябва да ни е срам, защото – пак за разлика от завистта – тя не може да се раздели на бяла – стимулираща, и черна – разболяваща. Поне така твърдят психолозите.

Общото между двете е да знаем, по-точно да съзнаваме, че появата на чувството е естествена, но проявата на действия на неговата база е нежелателно. И трябва да правим всичко възможно да се спираме от реакции, защото те задължително водят до негативи за нас самите и за близките ни хора.

Защото ревността е насилие. Тя е израз на прекоморен контрол, който удря едновременно и нас, и най-важния ни човек или хора.

Най-голямата грешка, която другият човек може да направи е да се подчини на ревнуващия, за да осигури „спокойствие”. Това всъщност се превръща във връзка от типа садо-мазо поне в психологически смисъл.

Дълъг спор е воден в науката има ли разлика в начина на ревнуване межуд мъжете и жените. Изследване на Дейвид Бас в 33 държави потвърждава наличието на това.

При мъжете ревността задължително е на първо място на основа секс и това е атавизъм – психовръзка с древните ни предци. Става дума за вродено желание за увереност чий са децата, защото никой мъж никога не може да бъде 100% сигурен в това – истината я знае само майката.

 За жените на първо място при ревността са опасения за намаляваща емоционална близост. И това също е атавизъм – майката пък трябва да бъде сигурна, че винаги и при всякакви условия може да разчита на закрилника на дома и семейството.

Общото между двата пола е, че ревността е ясен белег за липса на нормална самооценка, което пък веднага говори за психологически или психически проблем, който може да прерасне в депресия, оттам – в заболяване и накрая при най-негативно развитие – в болест.