Затварят 4-вековните датски пощи

До железопътните линии на централната гара в Копенхаген, в самото сърце на датската столица, се издига сграда от червени тухли с богато украсена фасада и меден купол, който с времето е придобил зеленикав оттенък, пише CNN.

Когато отваря врати през 1912 г. като Централна пощенска сграда, нейното величие отразява разцвета на пощенските и телеграфните услуги, които са свързвали датчаните помежду им. Малко повече от век по-късно сградата, превърната днес в луксозен хотел, гледа към град и държава, в които пощенската служба вече не доставя писма.

Държавната пощенска компания PostNord ще достави последното си писмо във вторник, с което дигиталната ера слага край на 400-годишната ѝ история. Така Дания става първата страна в света, която решава, че физическата поща вече не е нито необходима, нито икономически жизнеспособна.

Рязкото свиване на националните пощенски услуги е позната история и в други части на Западния свят, тъй като все по-често разчитаме на дигитални средства за комуникация.

През 2024 г. пощенската служба на Дания е доставила с над 90% по-малко писма в сравнение с 2000 г. За същия период Пощенската служба на САЩ е отчела спад от 50% спрямо 2006 г.

С преместването на кореспонденцията онлайн – под формата на WhatsApp съобщения, видеоразговори или обмен на мемета – се променят и начините, по които общуваме и използваме езика.

Самите писма също „ще променят статута си“, като все по-често ще символизират по-интимни послания в сравнение с дигиталните им аналози, казва Дирк ван Мерт, професор в института „Хюйгенс“ в Нидерландия и специалист по ранномодерни мрежи за обмен на знания.

Според него мрежите за знание, които писмата са улеснявали в продължение на векове, „само се разширяват“ в онлайн формата си, ускорявайки достъпа до информация, но и разпространението на дезинформация.

Край на пощенските кутии

От юни PostNord премахва 1500 пощенски кутии в цяла Дания. Когато на 10 декември те бяха продадени с благотворителна цел, стотици хиляди датчани се опитаха да си купят такава. Цената за една кутия беше 2000 или 1500 датски крони (315 или 236 долара) в зависимост от състоянието ѝ.

Вместо да пускат писма в кутии, датчаните вече ще трябва да ги оставят в пунктове в магазини, откъдето частната компания DAO ще ги доставя както в страната, така и в чужбина. PostNord ще продължи да доставя колети, тъй като онлайн пазаруването остава изключително популярно.

Дания е сред най-дигитализираните държави в света – дори публичният сектор използва онлайн портали, което свежда до минимум физическата кореспонденция с държавата.

„Почти всеки датчанин е напълно дигитален, което означава, че физическите писма вече не изпълняват същата функция, както преди“, казва Андреас Бретвад, говорител на PostNord. „По-голямата част от комуникацията днес пристига в електронните ни пощенски кутии, а реалността е, че електронната търговия и пазарът на колети далеч надхвърлят традиционната поща.“

Това обяснява защо Дания е първата страна, предприела подобна стъпка, макар експертите да очакват и други да я последват. Ван Мерт отбелязва, че в Нидерландия също вече няма пощенски кутии в неговия град и той трябва да ходи до магазин, за да изпрати писмо.

Кой остава засегнат

Въпреки всичко нуждата от физическа кореспонденция не е изчезнала напълно. Около 2,6 млрд. души по света остават офлайн, според Световния пощенски съюз към ООН, а още много „нямат смислена свързаност“ заради липса на устройства, слабо покритие или недостатъчни дигитални умения. Най-засегнати са селските общности, жените и хората, живеещи в бедност.

Дори в Дания някои групи, като възрастните хора, могат да бъдат сериозно засегнати, предупреждават организации за защита на правата им.

„За нас е много лесно да достъпваме пощата си по телефона или през сайт… но забравихме да осигурим същите възможности за хората, които не са дигитални“, казва Марлене Ришьой Кордес от организацията DaneAge Association. Тя посочва, че макар DAO да предлага услуга за вземане на писма от дома, „тя отново изисква дигиталност, защото плащането е само електронно“.

„Какъвто и канал да имаме“

Писмото е претърпявало трансформации и преди – както като носител, така и като стил. „Форматите са се променяли от папирус и восъчни плочки, през пергамент и хартия, до електронни устройства“, припомня Ван Мерт.

Днес писмата носят и „елемент на носталгия“ и усещане за трайност, което технологиите трудно заменят, смята Никол Елисън, професор в Университета на Мичиган и специалист по компютърно посредничена комуникация.

В същото време дигиталното общуване е намерило начини да компенсира липсата на личен почерк – чрез емоджита, GIF-ове и визуални елементи. „Ние сме хора“, казва Елисън. „И в крайна сметка ще използваме какъвто и канал да имаме, за да предадем богатия свят на емоциите си.“

В Дания обаче краят на писмата вече поражда носталгия. „Погледнете внимателно тази снимка“, пише датски потребител в X под фотография на пощенска кутия. „След пет години ще мога да обясня на едно петгодишно дете какво е била пощенската кутия в старите времена.“

Кирил Пламенов